сряда, 25 май 2011 г.

За Световната банка


Представянето на Световната банка (СБ) е повод за преценка на нейна роля за българската икономика.
Възниква въпрос: Кой е отговорен, ако представители на СБ дават грешни съвети?

Определени задължения имат приели и изпълняващи неправилни препоръки, т. е. съответни компетентни органи, но основна пряка отговорност следва да имат и тези, който дават и изискват да се изпълняват техни непълноценни указания - в случая представители на СБ.
За подобряване на сегашната стопанска обстановка в Р. България е жизнено необходимо да се премахне основния недостатък във финансовото управление на българската държава, който продължава с одобрение от представители на СБ.
Основно този недъг се изразява в следното - със съгласие на представители на СБ в Р. България се ползва финансово управление, при което е обезценена пазарната роля на компетентни български държавни органи.
Представителите на СБ съдействат за изключително грешен подход - компетентните държавни органи да ползват начин на държавно финансово управление, при което са ненужно завишени държавни разходи и са ограничени бюджетни приходи.
Именно прилагане на вредно за всеки пазарен субект пазарно самоотрицание е основна причина държавното управление на Р. България да понася ежедневни финансови щети и се саморазвива криза.
Последиците от грешката в държавното финансово управление изпитаха върху себе си досегашни български правителства и поради негово лошо влияние в българското стопанство се развиват социални, икономически и други диспропорции и се достига до криза.
Създадената временно система на "Фиксиран валутен курс" е опит за отлагане във времето на неизбежен финансов срив, но с добавени щети.

Ако компетентните български държавни органи продължават одобряваната от представители на СБ „Грешка на Джон Лоу”, то българската икономика се самообрича на криза.


Грешка на Джон Лоуозначава – По инициатива на Джон Лоу създадена грешка – ползване на „Незлатни пари”, при запазен начин на държавно финансово управление от време със “Златни пари”.


Р. България е пример за наличност на "Капан на парите".


"Капан на паритеозначава: Капан е ползване на „Незлатни пари”, при условия на запазен начин на държавно финансово управление от време със "Златни пари", защото се подсигурява развитие на диспропорции и криза.


Представям открито този важен държавен финансов проблем, защото е възможно ползване на усъвършенствано държавно финансово управление, при което е отстранена посочената основна финансова слабост чрез намалени ненужни държавни разходи и са налични пазарни бюджетни приходи, които са източник за финансиране на обществени полезни държавни ангажименти.
Реалните парични загуби за българското държавно управление, поради продължаване на "Грешката на Джон Лоу" през години на преход към пазарна икономика вече надвишават пазарната равностойност на десетки милиарда долара, но все още българските компетентни органи не намират сили за по-точна преценка на съвети на представители на СБ.
За съжаление представителите на СБ трудно могат да бъдат убедени, ако те самите не желаят да разберат, че е възможна по-полезна подобрена платформа на държавно финансово управление на българската държава.
Всеки изгубен ден за премахване на „Грешката на Джон Лоу” е изгубен навеки и това носи нови преки и/или косвени щети за всеки български гражданин.
Проблемът е стар, решението е ново.
За преодоляване на тази основна грешка на представители на СБ е необходим пазарен подход за закрила на потребителни качества на пари, чрез ползване на „Модел Ресурси М”.


Иван Митев – икономист

Няма коментари:

Публикуване на коментар