За политиците

Сега въпросът за ползване на нови научни знания за "Ресурси М" е „политически” дотолкова, доколкото политици следва да знаят, че е констатирана конкретна световна държавна финансова грешка, поради която е налична криза и всички участници в стопанския живот са жертва, в т. ч. и самите политици.

Тъй като първата в света замяна (от "Златни" към "Незлатни пари") е станала по конкретна инициатива - можем да означим допуснатата слабост на името на нейния автор като "Грешка на Джон Лоу".

„Грешка на Джон Лоу” означава – По инициатива на Джон Лоу създадена грешка – ползване на „Незлатни пари”, при запазен начин на държавно финансово управление от време със “Златни пари”.

Наличието на тази клопка е поради липса на съответстващо на качества на „Незлатни пари” подобрено държавно финансово управление.

При примамка завишена полезност на „Незлатни", спрямо „Златни пари”, държавните власти влизат в "Капана на парите”.

"Капан на парите” означава: Капан е ползване на „Незлатни пари”, при условия на запазен начин на държавно финансово управление от време със "Златни пари", защото се подсигурява развитие на диспропорции и криза.

Доказателство: Ако политиците знаеха за възможност да се ползва (съобразено с качества на „Незлатни пари”) усъвършенствано с „Модел Ресурси М” държавно финансово управление, което е съпроводено с намаление на сегашни ненужни държавни разходи и ще осигури за правителството конкретни пазарни приходи за да изпълнява свои обществени задължения – нима днес държавното финансово управление ще продължава да е на ниво на „компетентност на Джон Лоу” от начало на XVIII век?

"Днес" за разлика от "вчера" - вече е публикувана констатация, че е налично конкретно поведение, което в своята същност е несъобразяващо се с качества на ползвани „Незлатни пари” катастрофално държавно финансово управление и тази държавна управленска неразвитост може успешно да се премахне чрез прилагане на усъвършенствано с „Модел Ресурси М” държавно финансово управление, т. е. възможно е начало на прекратяване на основната причина за сегашната криза.

Ликвидиране на наличната държавна финансова грешка е от компетентност на правителството, пред което сега има две възможности:

1)      Да продължи тази никому ненужна „Грешка на Джон Лоу”, която ще осигури нови болезнени щети за хората и да се обрече на политически самопровал. Най-сигурният провал за всяко правителство е да работи (достатъчно време) при условия на представяната държавна финансова грешка.

2)      Да прецени гибелните последици от наличието на държавната финансова грешка и да предприеме конкретни действия за нейно прекратяване.

„Днес” въпросът е дали:

(1)                                   да продължи досегашния катастрофален начин на държавно финансова управление, което е причина за сегашната криза

(2)                                   или

(3)                                   (2) да се приложи (спрямо времето със „Златни пари”) усъвършенствано с „Модел Ресурси М” държавно финансово управление.

След осъзнаване на същността на сегашната държавна финансова „Грешка на Джон Лоу” и нейното катастрофално влияние за стопанско развитие ще дойде време, когато с насмешка ще се преценя (все още защитавана от някои) досегашна 295 годишна практика с продължаване на „Грешката на Джон Лоу”. Тогава въпросът няма да е „Дали да се ползва усъвършенствано с „Модел Ресурси М” държавно финансова управление”, а ще бъде „Как да се прилага това усъвършенствано държавно финансово управление?”.

След време също ще има стопански лобистки интереси, но те няма да определят „Дали да се ползва полезната новост?”, а ще подпомагат „Как да се ползва усъвършенствано с „Модел Ресурси М” държавно финансово управление?”.

Прогресът в държавното финансово управление е жизнена необходимост, защото реалността с криза е известна.

Всяка новост е свързана с трудности при представяне и разбиране.

През 2011 г. всеки, който търси истината може да разбере кое е по-полезно – досегашният катастрофален начин на държавно финансово управление или възможното за ползване (съобразено с качества на „Незлатни пари”) усъвършенствано с „Модел Ресурси М” държавно финансово управление.

Проблемът при досегашното ползване на „Незлатните пари” е, че се прилагаше (от време със „Златни пари”) стар начин на държавно финансово управление. При този непълноценен подход се развиват икономически, социални и други диспропорции и се достига до криза със съпътстващи характеристики, в т. ч. инфлация.

Днес особено важната причина за инфлация е запазеното непълноценно държавно финансово управление. При наличие на „Грешката на Джон Лоу” - промяната на основната лихва в посока увеличение е проинфлационен фактор.

През последните години, чрез политика на минимизиране на основна лихва – властите на съответна държава административно действат за намаление при развитие на кризисни процеси.

Този подход отлага за след време конкретни икономически щети за участници в стопанския живот, но въздейства за тяхно уголемяване.

Иван Митев - икономист