През второто десетилетие на XXI-и век политиците продължават своя многогодишна слабост да работят без приети пълноценни правила за държавно финансово управление (ДФУ) при стопанство с „Незлатни пари”.
Последицата от това тяхно поведение е, че съответните държавни власти са обречени на сигурен провал.
Посоченият финансов недъг се допуска за първи път в света през 1716 г.
Същият е означен с име на негов инициатор като „Грешка на Джон Лоу”*.
Животът доказва, че при тези условия управляващите политици, колкото повече работят – толкова по-голям ще е техния провал.
Зависимостта е:
1/ При наличие на „Грешка на Джон Лоу” се развиват стопански диспропорции.
2/ При запазване на тази финансова неразвитост, колкото повече държавните власти подпомагат стопанския живот и се създава по-голям брутен вътрешен продукт – толкова повече се развиват „Диспропорции от грешка на Джон Лоу”.
3/ Именно тези диспропорции, които се създават от влияние на „Грешка на Джон Лоу” предизвикват управленски трудности и (при достатъчно време) стопанска криза.
Пример: Съответен държавен дълг е диспропорция, която е създадена от продължена „Грешка на Джон Лоу”.
Много години политиците работят при условия с „Незлатни пари”, но досега не са проявили зрялост да приемат жизнено необходими правила за съответно ДФУ, което да е ГОДНО за стопанство с тези пари.
Те правят тази своя кардинална грешка под влияние на слабости на кейнсианци и други икономически школи, които пренебрегват качества на „Незлатни пари”.
За да се осъзнае налично държавно финансово недоразумение, заради което се развива съвременна световна стопанска криза е потребно да се разбира разделение между „Златни” и „Незлатни пари”.
Полезно е да се отчита разграничение:
1. „Златни пари”: Пари, които са реално обезпечени със злато или сходни на злато ценности, т. е. пари, които са различни от „Незлатни пари”.
2. „Незлатни пари”: Пари, които не са реално обезпечени със злато или сходни на злато ценности, т. е. пари, които са различни от „Златни пари”.
В съответно стопанство се ползват „Златни” и/или „Незлатни пари”.
Животът доказа, че при развитие на човешката цивилизация – първо се ползват „Златни” и след това „Незлатни пари”.
„Златните” са заменени, защото „Незлатните пари” са по-полезни за пълноценно обществено развитие.
Поради това предимство – сега масово се прилагат „Незлатни пари” и тяхната употреба ще продължи.
Значима световна стопанска грешка е, че при осъществена замяна при парите е запазен стария, от време със „Златни пари” начин на ДФУ, който е НЕПРИГОДЕН за стопанство с „Незлатни пари”.
Днес има правила за съответно ДФУ, но те не са съобразени с промяната при парите и са НЕПРИГОДНИ за стопанство с „Незлатни пари”.
(Ако някой не е съгласен, моля да посочи поне една страна, при която има такива норми или поне един университет по света, където се преподават знания за ДФУ при условия на „Незлатни пари”.)
На съответно правителство трябва да се помогне.
При ползване на „Незлатни пари” в съответна страна, успешното противодействие срещу стопанска криза е възможно само при (спрямо времето със „Златни пари”) подобрено нейно ДФУ, което да е ГОДНО за стопанство с „Незлатни пари”.
До 24 часа след като съответни държавни власти неутрализират наследено от предходни години непълноценно управленско поведение като усъвършенствуват своето ДФУ и същото стане ГОДНО за стопанство с „Незлатни пари” – настоящата силна опасност от криза в тази страна ще е ликвидирана.
Пример: Ако Гърция бе подобрила своето ДФУ и същото е ГОДНО за евро – сега тази страна щеше да е със завишени възможности да плаща дълговете си в срок и нейни кредитори няма да понасят болезнени щети за над 100 милиарда евро.
Пълноценното бъдеще на човешката цивилизация е възможно само при спазване на приети правила за съответно ДФУ, което да е ГОДНО за стопанство с „Незлатни пари”.
*Ползвано означение:
„Грешка на Джон Лоу”: За първи път в света през 1716 г., по инициатива на Джон Лоу извършена държавна финансова грешка – приложение на наследен начин на държавно финансово управление, който е НЕПРИГОДЕН за стопанство с „Незлатни пари”.
Тази държавна финансова непълноценност ежедневно развива диспропорции и (при достатъчно време) стопанска криза.
Иван Митев – икономист