сряда, 7 август 2013 г.

Дълговете в еврозоната достигнаха 406,8% от БВП

 


Европейската централна банка оповести последните данни за дълговете в еврозоната през първото тримесечие на 2013-а година. През първите три месеца на година общият размер на държавните и частни дългове в еврозоната удари 406,8% от БВП, което е повишение с 38,48 млрд. евро спрямо дългове 405,1% от БВП през последните три месеца на 2012-а година.
Лидер е Люксембург, където общите държавни и частни дългове са достигнали 4368,8% от БВП спрямо 4309,2% в края на миналата година (или ръст с 1,96 млрд. евро).
Следва Ирландия с дълг в размер на 1074,7% от БВП - повишение с 1,75 млрд. евро от дълг за 1056,2% от БВП през последното тримесечие на 2012-а година.
Дългът в Холандия е в размер на 648,8% от БВП за първото тримесечие на 2013-а, като това представлява понижение с 3,88 млрд. евро спрямо дълг за 651,1% от БВП в края на миналата година.
Дългът на Испания е в размер на 404,3% от БВП за първото тримесечие на 2013-а, като това представлява понижение с 4,23 млрд. евро спрямо дълг за 406,6% от БВП в края на миналата година.
Френският дълг е в размер на 397,8% от БВП за първото тримесечие на 2013-а, като това представлява повишение с 8,09 млрд. евро спрямо дълг за 386,5% от БВП в края на миналата година.
Италианският дълг е в размер на 371% от БВП за първото тримесечие на 2013-а, като това представлява повишение с 5,79 млрд. евро спрямо дълг за 370,6% от БВП в края на миналата година. ...

Коментар:

Защо се тревожат за Европа?

Навярно поради липса на знания за пълноценно държавно управление при стопанство с евро?

Ситуацията в Европа е ясна.

През 2013 г., европейските трудности са от грешка - негоден за евро начин на държавно управление.

Пример: Ако тази слабост липсваше – държавите нямаше да имат наличните през 2013 г. дългове.

Предпоставката за грешката е пренебрежение към качества на евро.

До 24 часа време след прекратяване на държавната грешка - опасността от ескалиране на европейска криза ще е успешно преодоляна.

Иван Митев - икономист

сряда, 31 юли 2013 г.

За кипърската банкова криза

Режат с 47,5% големите влогове в Банката на Кипър

Мнение:

Причината за кипърската криза е грешка - негоден за евро начин на държавно управление.

Ако я нямаше тази всекиму вредна грешка - нямаше да я има тази банкова криза и Кипър няма да има днешни държавни дългове.

Иван Митев - икономист

събота, 6 юли 2013 г.

За държавната грешка



Сегашният негоден за парите начин на държавно управление е зло, което пречи за пълноценно обществено развитие и е полезно да бъде премахнато.

Откриването на грешката е начало на нейно прекратяване, тъй като няма разумен човек със заинтересованост от запазване, защото при нейно наличие, колкото повече е обществения икономически растеж - толкова по-голям потенциал за стопанска криза се развива и щетите са по-жестоки.

Нима някой има желание да живее в условия на саморазвиваща се стопанска криза и да е обречен на болезнени щети?

Погрешката съществува, защото е обществено неизвестна.

За световната икономика, всяка секунда нейно запазване носи щети за равностойността на над 100 хиляди долара, които са за сметка на хората, в качеството им на жертви на държавна непълноценност.

Пример: Израз на тези щети са над 145 милиарда евро загуби за притежатели на гръцки дълг. Също загуби за депозанти в исландски и кипърски банки.

Аз правя това, което е в мои възможности - да представям същността на кардинална държавна грешка.

Разкриването на тази (от 1716 г.) световна грешка е научен продукт и е въпрос на време ползване на полезни знания.

Днес ситуацията е уникална.

Никому ненужно, живеем в условия на непълноценно държавно управление при стопанство с Незлатни пари, което е обречено на саморазвиваща се катастрофална криза.

С прекратяването на грешката ще настъпи ера на пълноценно държавно управление при стопанство с Незлатни пари с победена сегашна стопанска криза.

Иван Митев - икономист

вторник, 2 юли 2013 г.

Банките са жертви

Шефът на БНБ предупреди банките: Внимавайте с понижението на лихвите по кредитите


Мнение:

 

Днес банките, заедно с другите участници в стопански живот са жертви на негоден за парите начин на държавно управление.

При тези условия, банките колкото повече работят да подпомагат икономически растеж - толкова по-силен потенциал за криза се развива със съпътстващи щети.

Катастрофалната зависимост не е публично известна и нейните вреди продължават.

За да е възможно пълноценно управление и обществен стопански успех е потребно прекратяване на катастрофалната държавна грешка.

Иван Митев - икономист