петък, 20 май 2011 г.

Два варианта



Одобрението на мирогледа на Джон Лоу от началото на XVIII век за платформа на държавно финансово управление е възможност за всеки.
Подобно съгласие не е изненада, защото 295 г. е запазено в практиката на човешката цивилизация и е източник за непълнота в знания, водещо до жестоки стопански щети.

Продължаването на стария (от времето със "Златни пари") начин на държавно финансово управление при нови условия с "Незлатни пари" е държавна финансова „Грешка на Джон Лоу”, защото:

-      се допуска от държавно управление;

-      е свързано с организационната същност на финансите на съответна държава;

-      е грешка, тъй като развива икономически, социални и други диспропорции, (за достатъчно време) винаги води до криза. Възможно е по-полезно поведение чрез прилагане на усъвършенствано с „Модел Ресурси М” държавно финансово управление.


Грешка на Джон Лоуозначава – По инициатива на Джон Лоу създадена грешка – ползване на „Незлатни пари”, при запазен начин на държавно финансово управление от време със “Златни пари”.


Налични са примери за "Капан на парите".


"Капан на паритеозначава: Капан е ползване на „Незлатни пари”, при условия на запазен начин на държавно финансово управление от време със "Златни пари", защото се подсигурява развитие на диспропорции и криза.


Заради наличната държавна управленска слабост - правителствата са с бюджет с ненужно завишени държавни разходи и ограничени бюджетни приходи.
Каква е причината в личния си живот хората да не допускат подобна, водеща към финансов крах грешка (ако са я допускали, то досега щяха да са загинали), а да одобряват държавата да я допуска и да са свидетел на нейна финансова криза?

Навярно предпоставка за това е, че досега наличието на тази световна държавна финансова „Грешка на Джон Лоу” не беше известно и трябва време за да се осъзнае нейна наличност.
Изненадващо е, че следва да се търси отговор на въпроса „Нима е възможно човечеството 295 години да допуска тази катастрофална държавна управленска слабост и едва сега да е открита и да е намерено полезно решение?”.

Нима, ако управляващите държавата знаеха за съществуване на тази тяхна финансова „Грешка на Джон Лоу” ще я запазват и ще бъдат нейна жертва, защото нейното продължаване спомага да се развиват икономически, социални и други диспропорции, в следствие на които – правителството, колкото повече работи – (за достатъчно време) толкова по-лоши управленски резултати постига?

Познава се творчеството на Галбрайт и на Милтън Фридмън. Техните трудове са полезни за възприемане на познания, но читателят трябва да се съобразява, че те са автори, които допускат конкретна слабост като не намират необходимост от разлика (според вида на ползваните „Златни” или „Незлатни пари”) при платформа на съответно държавното финансово управление.

Днес за специалистите се очертават два варианта:

-      Да не знаят, да не желаят да научат за открита  новост или (без основание) да отричат наличие на тази ненужна световна държавна финансова слабост.

-      След като разберат същността на допуснатата през 1716 г. световна държавна финансова „Грешка на Джон Лоу”, която ненужно продължава и в Р. България, да преценят нейната особено важна роля за произтичащи катастрофални обществени последици и според силите си да съдействат същата да се прекрати.


Иван Митев - икономист

Няма коментари:

Публикуване на коментар