През 2011 г. живеем в условия на катастрофална държавна финансова грешка.
Тъй като първата в света замяна (от "Златни" към "Незлатни пари") е станала по конкретна инициатива - можем да означим допуснатата слабост на името на нейния автор като "Грешка на Джон Лоу".
„Грешка на Джон Лоу” означава – По инициатива на Джон Лоу създадена грешка – ползване на „Незлатни пари”, при запазен начин на държавно финансово управление от време със “Златни пари”.
Налични са примери за "Капан на парите".
"Капан на парите” означава: Капан е ползване на „Незлатни пари”, при условия на запазен начин на държавно финансово управление от време със "Златни пари", защото се подсигурява развитие на диспропорции и криза.
Запазването на стария (от времето със "Златни пари") начин на държавно финансово управление при нови условия с "Незлатни пари" развива икономически, социални и други диспропорции и (за достатъчно време) винаги води до криза.
Заради тази ненужна държавна управленска слабост - правителствата са с държавен бюджет с ненужно завишени държавни разходи и ограничени бюджетни приходи.
Последиците от кризата са жестоки и с непредсказуеми последици.
Животът доказва, при запазване на финансовата грешка – съответното държавно управление колкото повече работи – толкова по-лоши резултати получава.
При криза, с икономически следват и жестоки социални щети.
Продължаване на тази държавна финансова грешка вреди на интереси, както на участници в стопанския живот, така и на държавни власти и за полезно обществено развитие.
При условия на запазване на държавната финансова грешка продължават да се развиват икономически, социални и други диспропорции, в следствие на които – правителството, колкото повече работи – (за достатъчно време) толкова по-лоши управленски резултати постига.
За да се прекрати държавната финансова „Грешка на Джон Лоу” – при условия на „Незлатни пари”, следва да се прилага усъвършенствано с „Модел Ресурси М” държавно финансово управление.
Доказателство: До 24 часа след начало на премахване на ненужната държавна финансова „Грешка на Джон Лоу” ще се получи конкретен полезен обществен ефект, изразяващ се в намаления на ненужни държавни разходи, наличие на допълнителни пазарни държавни бюджетни приходи и ще е започнало успешно излизане от криза.
16 октомври, 2009: новият гръцки премиер Георгиос Папандреу посочи пред парламента "Имаме огромни скрити дългове и разходи". Стана ясно, че обявеният от предишното правителство дефицит от 6 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) за 2009 година е доста подценен.
22 април 2010: Европейският парламент определи, че гръцкият дефицит за 2009 година е 13,6 процента от БВП. 23 април 2010: Гърция внесе искане за помощ от ЕС и Международния валутен фонд (МВФ).
2 май 2010: ЕС-МВФ обявиха спасителен заем за Гърция от 110 милиарда евро (158 милиарда долара) за три години.
3 май 2010: Европейската централна банка (ЕЦБ) либерализира правилата за приемане на облигации като гаранция за кредити, което беше спасителен пояс за банките от задлъжнелите страни като Гърция, Ирландия, Португалия и Испания.
10 май 2010: Финансовите министри на ЕС одобриха създаването на Европейски фонд за финансова стабилност - ЕФФС (European Financial Stability Fund - EFSF) за срок от 3 години на стойност 440 милиарда евро.
23 юли, 2010: Седем банки се провалиха на тестовете за устойчивост на банките в ЕС - пет испански, една германска и една гръцка. Не бяха открити проблеми в Ирландия.
30 септември 2010: Ирландия обяви, че ще има нужда от 46 милиарда евро, за да спаси изпадналите в затруднение банки, като дефицитът на страната достигна над 32 процента от БВП през 2010 година.
15 ноември 2010: ЕС отново преразгледа и повиши гръцкия дефицит за 2009 година до 15,4 процента от БВП.
21 ноември 2010: Ирландия поиска спасителна финансова помощ от ЕС-МВФ.
28 ноември 2010: Обявен е спасителен тригодишен заем от 85 милиарда евро за Ирландия, като общо ЕС и МВФ ще дадат 67,5 милиарда евро.
декември 2010: На срещата на върха на ЕС бе одобрена промяна в договорите на ЕС, за да бъде създаден европейският механизъм за стабилност (ESM), който ще е постоянен спасителен фонд за страните от еврозоната.
януари 2011: За да премахне опасността от спасителен заем, испанското правителство обяви реформи в банковия и пенсионния сектор, освен по-рано оповестените мерки за строги икономии.
17 януари 2011: Министрите на финансите от ЕС обявиха нови тестове за устойчивост на банките в периода февруари-юни, като се заканиха, че те ще бъдат "по-строги".
23 март 2011: Португалският премиер Жозе Сократиш подаде оставка, след като парламентът не прие пакета от мерки за икономии, който целеше да бъде избегната спасителната финансова помощ.
25 март 2011: Срещата на върха на ЕС одобри по-строга бюджетна дисциплина, правила за икономическа координация и фонд от 500 милиарда евро за европейския механизъм за стабилност, за да предотврати нови кризи в еврозоната.
6 април 2011: Португалия поиска спасителен финансов пакет от ЕС и МВФ.
26 април 2011: ЕС обяви, че дефицитът на Гърция за 2010 е бил 10,5 процента от БВП и не е спазен целевият дефицит от 9,5 процента, определен при договарянето на помощта, което отново предизвика безпокойството на пазарите за платежоспособността на страната.
5 май 2011: ЕС и МВФ обявиха тригодишен спасителен заем за Португалия от 78 милиарда евро.
6 май 2011: Премиерът на Люксембург и председател на еврогрупата Жан-Клод Юнкер стана домакин на тайна среща за кризата в еврозоната заедно с Германия, Франция , Италия, Гърция и представители на Европейската централна.
7 май 2011: Папандреу отрече твърденията, че Гърция обмисляла да напусне еврозоната.
13 май 2011: Европейската комисия прогнозира, че дългът на Гърция догодина ще нарасне до 166,1 процента от БВП, на Ирландия - до 117,9 процента, а на Португалия - до 107, 4 процента.
Няма коментари:
Публикуване на коментар