Икономическият индикатор „Брутен вътрешен продукт” (БВП) има положителни, но и отрицателни качества, поради което някои специалисти отричат полезност при негово ползване.
Според сайта www.finance5.bg – „БВП е един от най-важните икономически индикатор. Той представлява широкообхватно измерване на икономическата активност и сигнализира за посоките на всички агрегати на икономическата активност.
БВП представлява общото количество стоки и услуги, произведено в дадена страна за определен период от време. БВП е равен на добавената стойност от всеки отрасъл, без величината на разходите за фактори на производството и без вносни междинни продукти. Той е равен на доходите на всички хора, заети в националното производство. БВП, заедно с чистите доходи от националната собственост в чужбина, образува Брутния национален продукт. …”
В „Капана на парите” съществува „Закономерност на Безпределна субсидия”, според която - колкото е по-голям БВП, толкова повече „Безпределната субсидия” завишава стопански диспропорции и щети при криза.
В съответна държава, при продължаване на „Грешка на Джон Лоу” се реализира независеща от воля на държавни власти последователност:
- (1) колкото правителство на държава подсигурява повишение на БВП;
- (2) толкова е налична по-голяма „Безпределна субсидия”;
- (3) осъществява се развитие на по-уголемени стопански диспропорции;
- и (4) съответно по-жестока криза със завишени болезнени щети.
Поради едни или други причини, винаги има различия между държави, в т. ч. и при показател БВП.
Съпоставката между Р. Гърция и Р. България не прави изключение. Според публикация в www.grreporter.info – „за 2007 г. БВП на Гърция е 360,03 милиарда долара, а на България е 39,55 милиарда долара”, т. е. Р. Гърция е с пъти по-голям БВП, която тенденция продължава през следващи години.
Разширеното търсене на отговори на въпроси свързани с БВП не може да донесе успех за успешно неутрализиране на криза.
При анализи се разкрива, че независимо от по-големия си БВП - държавата Р. Гърция работи при наличие на „Грешка на Джон Лоу” при свое финансово управление и поради тази причина през 2011 г. се развива криза с непредсказуеми последици.
Днес сме свидетели на жестока действителност и какви ще са конкретните последици – не са възможни верни прогнози.
През 2011 г., Р. България и Р. Гърция са жертви в „Капана на парите”.
Разликата между тези държави е, че Р. Гърция е по-богата жертва.
Р. Гърция, какви по-леки условия може да очаква от кредитори, след като тя със собственото си грешно финансово управление сама се води към финансов фалит?
Проблемът на Р. Гърция е, че генералната причина за криза е при нейно собствено финансово управление и, ако не се премахне това обстоятелство - последиците са стихийна пазарна обезценка на стопански активи.
Помощите от Европейския съюз временно отлагат обявяване на държавен банкрут на Р. Гърция, но са за сметка на увеличени предстоящи щети за участници в стопанския живот.
При запазване на „Грешката на Джон Лоу”, колкото повече се помага на Р. Гърция – толкова се завишават нейни бъдещи щети.
Анализите доказват, че ако не се премахне представената държавна финансова слабост ще продължи развитие на диспропорции и криза, което ще доведе до стихийна пазарна обезценка на стопански активи и болезнени щети за участници в стопанския живот.
Успешно прекратяване на „Грешка на Джон Лоу” в съответна страна е възможно чрез противодействие с "Модел Ресурси М" срещу стопанска криза.
Иван Митев - икономист
Ползвани означения:
1. „Грешка на Джон Лоу” означава: По инициатива на Джон Лоу създадена грешка – ползване на „Незлатни пари”, при запазен начин на държавно финансово управление от време със “Златни пари”.
2. "Капан на парите” означава: Капан е ползване на „Незлатни пари”, при условия на запазен начин на държавно финансово управление от време със "Златни пари", защото се подсигурява развитие на диспропорции и криза.
3. „Безпределна субсидия” означава: В „Капана на парите” държавните власти реално предоставят парична субсидия за определени бенефициенти. Същата се разпределя между тях на пазарен принцип.
4. Определение на „Закономерност на Безпределна субсидия”: В „Капана на парите”, със силата на закономерност, колкото е по-голям Брутния вътрешен продукт (БВП) - толкова повече „Безпределната субсидия” увеличава стопански диспропорции и щети при криза.
Няма коментари:
Публикуване на коментар