четвъртък, 14 юли 2011 г.

За Карл Маркс


При изучаване на Карл Маркс се разбира истина за резултати от негов труд.

Следва да се има предвид,  че цялото основно изследване на Маркс е за обществено стопанство със „Златни пари”.
 Това той изрично представя – вж. Капиталът, Глава трета „Парите, или стоковото обръщение”,  т. 1 „Мярка на стойностите”, изречение първо: „За по-голяма простота аз навсякъде в това съчинение приемам, че парична стока е само златото”. (Според г-н Валери Найденов е по-правилен преводът: "За по-голяма простота, в целия този труд аз приемам златото за парична стока".)
Наличието на „За по-голяма простота” е основание за извод, че авторът, т. е. Маркс под „Злато” разбира и други активи, които са с идентични парични качества както злато, в т. ч. и сребро.
В разбирането за „следващия абзац” следва да се има предвид, че читателят трябва да се съобразява със записано в предходно изречение обстоятелство, че авторът е приел златото за парична стока.

Ако Маркс не е правил разлика между „Златни” и „Незлатни пари”, той едва ли би написал тази конкретна предварителна уточненост. При липса на това разграничение, той без да конкретизира обстоятелства би ползвал означение „Пари”, както правят други изследователи.

Именно това следва да се има предвид за извод, че Маркс прави своите умозаключения само за стопански процеси със „Златни пари”. (Ползваните пари е възможно да се разделят на две групи. „Златни” са пари, които са реално обезпечени със злато или сходни на злато ценности. „Незлатни” са останалите пари.)

Заключенията на Карл Маркс са за стопански процеси със „Златни пари”, което не е достатъчно, че същите важат и при ползване на „Незлатни пари”.

Карл Маркс прави разлика за стопански закономерности при "Златни", спрямо такива при употреба на "Незлатни пари".

Неговите изводи (според самия Карл Маркс) НЕ са за стопанство с „Незлатни пари”.

Този, който приема, че научни обобщения на Карл Маркс са годни и за условия с "Незлатни пари" прави сходна на допусната за първи път през 1716 г. неправилност, която може да се означи като „Грешка на Джон Лоу”.


Грешка на Джон Лоуозначава – По инициатива на Джон Лоу създадена грешка – ползване на „Незлатни пари”, при запазен несъвместим с техни качества начин на държавно финансово управление от време със “Златни пари”.


Наличието на тази клопка е поради липса на съответстващо на качества на „Незлатни пари” подобрено държавно финансово управление.
Заради примамка завишена полезност на „Незлатни", спрямо „Златни пари”, държавните власти влизат в "Капана на парите”.


"Капан на паритеозначава: Капан е ползване на „Незлатни пари”, при условия на запазен начин на държавно финансово управление от време със "Златни пари", защото се подсигурява развитие на диспропорции и криза.


„Грешката на Джон Лоу” е държавна финансова непълноценност при съответно стопанство. Същата продължава през XX век и е особено важна причина за криза в начало на XXI век.

Карл Маркс и да е прав в своите изводи, той е правил изследване за определени условия (а именно за стопанство със „Златни пари”), които сега не са налични.

Много „антимарксисти” критикуват Маркс за неща, които не са негови.

Няма документи за мнение на Карл Маркс, че при условия с "Незлатни пари" има зависимости, които са идентични с тези при обстановка със „Златни пари”.
Не съм срещал в източници на знания (включително и при Ленин) някой да отдава значение на това обстоятелство при творчество на Маркс, което ако не се спази води до допускане на кардинална грешка за пренасяне на изводи на Маркс за стопанство със „Златни пари” и при такова с „Незлатни пари”.

Карл Маркс, при своите изследвания не е навлизал в територия на стопанство с "Незлатни пари".

Този, който приема, че обобщения на Карл Маркс са годни и за стопански условия с "Незлатни пари" прави значителна грешка.


Доказателство: Всеки, който ползва творчество на Карл Маркс при стопанство с „Незлатни пари” ще получи различни от представени от автора очаквани резултати.


Практическата обезценка на икономическо творчество на Маркс има при ползване на „Незлатни” вместо „Златни пари”. В новата стопанска среда с употреба на „Незлатни пари” - творчеството на Маркс не може да бъде полезно приложимо.

Какъвто и отговор да има на запитване – за какво стопанство (само за  „Златни” или общо за „Златни” и „Незлатни пари”)  се отнася творчеството на Маркс – се стига до друг въпрос, който пряко засяга дискусия за роля на негово икономическо творчество – Допуснал ли е Маркс „Грешката на Джон Лоу”?

Информацията, която е известна води към извод, че Карл Маркс не е знаел за наличие на „Грешка на Джон Лоу”.
Също така, няма данни Маркс без да знае да е допуснал тази грешка. Реално, такава неточност не е била възможна, защото Карл Маркс не е правил изследване на стопански процеси с „Незлатни пари”.

За разлика от Карл Мракс, други (например Джон Мейнард Кейнс, Джон Кенет Гълбрайт, Милтън Фридман, Йозеф Стиглиц, експерти на МВФ, СБ, ЕЦБ и министри в правителства) при свои преценки не правят разграничение при платформа на държавно финансово управление в зависимост от ползвани „Златни” или „Незлатни пари”, в т. ч. допускат „Грешката на Джон Лоу” и попадат в „Капана на парите”.

При хипотетична позиция, че творчеството на Маркс е за стопански процеси със „Златни и с „Незлатни пари”, ако същата е вярна, следва, че Карл Маркс също не е правил разграничение за развитие на стопански процеси в зависимост от ползвани „Златни” или „Незлатни пари”.


Иван Митев - икономист

Няма коментари:

Публикуване на коментар