Проблемът ...

Проблемът при реалният живот е, че управляващите работят при условия на неразбрана от тях държавна финансова грешка.

Това води до никому ненужни държавни разходи и намалени бюджетни приходи.

Същото е съпроводено с икономически и социални диспропорции и криза.

Последната води до обезценка пазарната стойност на съответна валута и увеличение на пазарни цени, в т. ч. и на горива.

***


Данъчното въздействие на държавата към икономически субекти е продукт на недостатъчно развита пазарна икономика. Всеки държавен данък доказва това. Само е въпрос на време и (при условия на достатъчно развита пазарна икономика) няма да има данъци.
Държавите са започнали своя живот чрез прилагане на съвкупност от силови данъци, но (след достатъчно развитие на пазарната икономика) ще настъпи време ─ в същите тези страни да не се ползват данъци.
Всяка достатъчно развита пазарна икономика ще осигурява средствата в приходната част на държавния бюджет по изяснен пазарен път. Практиката доказва, че с развитие на човешката цивилизация ─ все повече държавни пазарни приходи заместват наследени данъци.


***

... и „да искаме” или да „не желаем” държавата е обособен пазарен субект.

Реалността е, че през 2011 г. човешката цивилизация е на сравнително млада възраст и това качество не е достатъчно изразено.

Моите изводи са, че с развитието на човечеството -  държавата (ще) търпи еволюция като пазарен субект и ще дойде време, когато няма да има държавни данъци, а приходите за държавното управление ще са пазарно обосновани. (В началото е нямало, а днес само част от държавните бюджетни приходи са пазарни такси.)

Именно поради липсата на по-усъвършенствано държавно пазарно поведение все още живеем под знака на грешка на Джон Лоу, поради която държавата е с никому ненужни завишени разходи и с ограничени приходи, което развива икономически и социални диспропорции и води до криза.

Ще дойде време, когато и децата ще се смеят на днешни авторитетни икономисти, които и в XXI век продължават да са на нивото на мислене на Джон Лоу от времето на 1716 г. и продължават да допускат неговата катастрофална държавна финансова грешка – по един или друг начин одобрение и запазване на непазарно държавно поведение от времето на „Златните пари” и при качествено нови условия с ползване на „Незлатни пари”.

***

Процесите в Португалия са очаквани, както е очаквана криза и в други държави поради запазване на причината [същността е - не се отчита разлика между качества на "Незлатни" спрямо "Златни пари" и при условия на "Незлатни" се ползва стария (от времето със "Златни пари") начин на държавно финансово управление.], поради която е налична тази криза.

Ако се отстрани причината – ще се премахне и кризата.

***

"Обществено-политическият ред" не е основна причина за криза, а такава е конкретна държавна финансова грешка в рамките на този ред. Премахването на грешката ще доведе и до ликвидиране на сегашната особено важна причина за криза.
Проблемът е, че сегашните управляващи (и много други) не знаят за наличието на тази тяхна грешка.

***

Аз не се сърдя на моите учители, че не са ме учили за наличието на грешката, защото те не са знаели за нейното съществуване.

Днес (за разлика от предишни години) вече се знае за допускане на тази държавна финансова грешка.

Защо е необходимо да продължава нейното лошо влияние, когато е възможно полезно да бъде премахната?

Днес много хора с право протестират срещу неправдите и е полезно да знаят, че тези неправди могат успешно да бъдат премахнати само при условие на прекратяване на досегашната никому ненужна държавна финансова грешка.

***

Разбираеми са трудностите за възприемане наличието на толкова дълго (от 1716 г.) продължила държавна управленска грешка, защото разкриването на грешката е актуална световна новост. Премахването на грешката ще е изключително полезен етап от общественото развитие, защото ще се премахне сегашната особено важна причина за криза.

***

Проблемът е, че едва скоро бе открита държавната финансова грешка от която се развива криза и носи щети за хората.

При наличието на тази грешка работещите в Министерство на финансите нямат полезен ход, защото колкото повече работят - толкова по-лоши управленски резултати ще получат.