Грешка на европейски ръководители

Грешка на европейски ръководители е,  че вярват на свои учители и колеги ( в т. ч. Джон Мейнард Кейнс, Джон Кенет Гълбрайт, Милтън Фридман, Йозеф Стиглиц, Пол Робин Кругман, проф. Нуриел Рубини, специалисти като тазгодишни носители на Нобелова награда - американските икономисти Томас Сарджънт и Кристофър Симс, експерти на МВФ (в т. ч. председателят на МВФ г-жа Кристин Лагард), СБ (в т. ч. президентът на СБ г-н Робърт Зелик), ЕЦБ (в т. ч. президентът на ЕЦБ г-н Жан-Клод Трише) и други) без да отчитат тяхна кардинална слабост да не правят разграничение при държавно финансово управление, в зависимост от ползвани „Златни” или „Незлатни пари”, в т. ч. допускат „Грешка на Джон Лоу” и подпомагат запазване на „Капана на парите”.

Истината е, че световната стопанска криза през 2011 г. е с качество на „детска болест на пазарна икономика” и е резултат от конкретна държавна финансова грешка.

Тъй като разкритият държавен управленски недъг е допуснат по инициатива на Джон Лоу за първи път в света през 1716 г., то същият може да се означи като „Грешка на Джон Лоу”.

До 24 часа време след ликвидиране на „Грешката на Джон Лоу” в която и да е държава (в т. ч. Гърция или в САЩ) - то сегашната криза в тази страна ще се премахне.

При запазване на представената държавна управленска непълноценност ще последва (подобно през 1996/7 г. в Р. България и през различни години в други страни) стихийно развитие на криза и хиперинфлация, при която по извратен пазарен път се възстановяват деформирани от „Грешката на Джон Лоу” стопански равновесия.

Ползвани означения:

1. Употребяваните в света пари са „Златни” и/или „Незлатни пари”.

1.1. „Златни пари”: Пари, които са реално обезпечени със злато или сходни на злато ценности, т. е. пари, които са различни от „Незлатни пари”.

1.2. „Незлатни пари”: Пари, които не са реално обезпечени със злато или сходни на злато ценности, т. е. пари, които са различни от „Златни пари”.

2. „Грешка на Джон Лоу”: По инициатива на Джон Лоу направена държавна финансова грешка – При стопанство с „Незлатни пари”, продължена употреба на несъвместим с тези пари, наследен от време с ползване на „Златни пари” начин на държавно финансово управление.

3. "Капан на парите”: Капан е ползване на „Незлатни пари”, при условия на несъвместим с тях начин на държавно финансово управление от време със „Златни пари", защото се подсигурява развитие на диспропорции и криза.

Иван Митев - икономист