четвъртък, 24 февруари 2011 г.

Г-н ...

1) Как по друг начин да обясня същността на "Модел Ресурси М"?
За да говорим на взаимноразбираем език, моля, кажете ми какво разбирате под "Ресурси М" и каква е същността на "Обществения закон за Ресурси М? Ако някой не знае какво е "Ресурси М" и съответно съдържанието на общественият закон в резултат на който те съществуват, то той не е възможно пълноценно да разбере същноста на "Модела Ресурси М"?
Напълно съм съгласен с Вас за "справедливата цена", но все пак това е приемливо понятие за характеризиране на осъзнати пазарни процеси.
Вместо "справедлива цена", Вие кое понятие предлагате да се ползва?

Днес проблемът не е "справедливата цена" при употреба на "Модел Ресурси М", защото досега в света не се ползва никаква цена при употреба на знания за Ресурси М и това е особено важната причина за диспропорции и сегашната криза.
Днес проблемът е да започне начало на ползване на "Модел Ресурси М". Това начало следва да стане с цена при условия на нееластична стъпка, за да се неутрализира 295 годишна световна грешка (непълноценен модел на държавно финансово управление). Достатъчно е тази цена да бъде изключително минимална, например 0,01%, но най-важното е да се започне да се премахва грешката на Джон Лоу.
Едва след началото на прилагане на "Модел Ресурси М", при запазване на условието за нееластичност и съгласно пазарните условия ще се достига към "справедлива цена", размерът на която за мен е решен проблем, но сега информация за него не е актуална.
Вие пишете: "Няма как да симпатизирам на този подход ..."
Защо Вие не желаете да се прилага пазарен подход при закрила на потребителни качества на пари?
Всеки пълен икономически анализ доказва, че именно поради липсата на такъв пазарен подход се развиват сегашните процеси на диспропорции и криза.

Нещата за които пиша са неочаквана световна новост, открити в резултат на мои изследвания и навярно Ви изненадват, защото те разкриват непълноценността на досегашни икономически догми.
Ако желаете за разберете същността на новостите, моля питайте, колкото тези въпроси са по-конкретни - толкова по-разбираеми ще са отговорите, а за начало предлагам да получим единомислие по въпроси: 1. Вие правите ли разлика между качества на "Незлатни" спрямо "Златни пари" и ако правите, следва ли поради наличието на тази разлика да се прилага (спрямо времето със "златни пари") усъвършенстван модел на държавно финансово управление?
2. При първата световна замяна през 1716 г. на "Златни" с "Незлатни пари" направена ли е държавна финансова грешка, която се изразява в това, че не се отчитат различни качества на "Незлатните" спрямо "Златните пари" и при нови условия с "Незлатни пари" е запазен стария (от времето със "Златни пари) начин на държавно финансово управление.
3. Запазена ли е тази държавна управленска грешка и до днес?
4. Съгласен ли сте, че в резултат на продължаване на грешката на Джон Лоу и запазване на този никому ненужен начин на държавно финансово управление се развиват диспропорции и криза?
С уважение, Иван Митев


2) Одобрявам написанато от Вас и желая да сме пълноценни при участие в дискусии.
Имам трудности да представя новостите, но това е обяснимо, защото анализите са в област, в която никой преди мен не е работил. Откритите новости трябваше да бъдат наименовани, аз избрах определени наименования и за всеки при първа среща са непознати.

Зададох въпроси към Вас за да предложа насоката - от по-лекото към по-сложно.
Ще се съобразя с Вашия ред на мисли:
1. При наличност на време - за грешката на Джон Лоу (и за него самия) може да прочетете на блога ми: http://ivanmitev.blogspot.com/2011/02/blog-post_19.html
2. Вие пишете "Лично аз изцяло отричам държавното финансово управление в сегашния му вид". Моето мнение е, че сегашния вид на държавното финансово управление е непълноценно и трябва да бъде променено към усъвършенстване. (Мненията ни почти съвпадат - не сме съгласни със сегашното държавно финансово управление,като Вие искате връщане на предишна практика със "Златни пари", а аз предлагам "Незлатни пари" с конкретно подобрение на държавно финансово управление.)
3. Вие пишете: "Моята теза е изключително елементарна - искам златния стандарт да се върне, ..." Според мен ползването на "Незлатни пари" е по-полезно спрямо "Златни пари" и поради тази особеност няма да бъде полезно връщане към минало със "Златни пари".
Проблемът, който Ви тревожи "за да не може правителството да ни ограбва чрез печатане на повече пари, както и банките ни ограбват чрез частичния банков резерв, който им дава право да отпускат заеми, които не са обезпечени с пари (дори и хартиени пари)" е в резултат на запазване на вече разкритата грешка на Джон Лоу [Същността е - не се отчита разлика между качества на "Незлатни" спрямо "Златни пари" и при условия на "Незлатни" се ползва стария (от времето със "Златни пари") начин на държавно финансово управление. Това неразвито държавно управленско поведение подсигурява създаване и развитие на икономически, социални и други диспропорции и криза.] При премахване на тази грешка - опасностите, от които се тревожите ще бъдат неутрализирани.
4. Подходът, който предлагам за премахване на досегашната грешка в държавното финансово управление е наименован "Модел Ресурси М" и при него държавните власти прилагат пазарен подход за закрила на потребителни качества на пари. Чрез този пазарен подход се осигуряват средства за закрила на потребителни качества на пари от източник реални потребители на тази държавна услуга, вместо досегашни непазарни методи (данъци).
5. По въпросите, които Ви зададох:
5.1. Правя разлика между качества на "Незлатни" спрямо "Златни пари" и поради наличието на тази разлика следва да се прилага (спрямо времето със "златни пари") усъвършенстван модел на държавно финансово управление.
5.2. При първата световна замяна през 1716 г. на "Златни" с "Незлатни пари" е направена държавна финансова грешка, която се изразява в това, че не се отчитат различни качества на "Незлатните" спрямо "Златните пари" и при нови условия с "Незлатни пари" е запазен стария (от времето със "Златни пари) начин на държавно финансово управление.
5.3. Световната държавна управленска грешка е запазена от 1716 г. до днес.
5.4. В резултат на продължаване на грешката на Джон Лоу и запазване на този никому ненужен непълноценен начин на държавно финансово управление се развиват диспропорции и това е особено важната причина за сегашната криза. Без премахване на тази причина не е възможно успешно преодоляване на кризата.

С уважение,
Иван Митев

сряда, 23 февруари 2011 г.

Г-н Сорос ...

blitz.bg, Джордж Сорос: Обявена е световната валутна война.
Светът вече на практика е във валутна война, която може да има непредвидими последици за глобалната икономика и за стабилността изобщо, смята американският инвеститор Джордж Сорос.
"Де факто сега съществуват две валутни системи международната и китайската, в която текущите сметки и сметките на капиталовложенията са разделени. Тази тенденция вече увлича Бразилия, Корея и редица страни от Азия. Това създава риск да се спре свободното движение на капитала и на валутните курсове и носи загуби на всички", отбелязва Сорос.
Според него изходът от тази ненормална ситуация е Китай да влезе в международната валутна система чрез специални права на тираж от МВФ.


Мнение на Иван Митев: Принципната същност на днешната ситуация е съща както преди години. Проблемът е, че поради никому ненужно продължаване (от 1716 г.) на грешка на Джон Лоу [същността е - не се отчита разлика между качества на "Незлатни" спрямо "Златни пари" и при условия на "Незлатни" се ползва стария (от времето със "Златни пари") начин на държавно финансово управление. Това неразвито държавно управленско поведение подсигурява създаване и развитие на икономически, социални и други диспропорции и криза.] диспропорциите са уголемени и започна криза. Без премахване наличността на световната грешка в държавно финансово управление не е възможно успешно преодоляване на сегашни трудности.

събота, 19 февруари 2011 г.

За Джон Лоу


За първи път в света държавна финансова грешка при употреба на "Незлатни пари" се допуска през 1716 г. и досега е запазена.
Същността е - не се отчита разлика между качества на "Незлатни" спрямо "Златни пари" и при условия на "Незлатни" се ползва стария (от времето със "Златни пари") начин на държавно финансово управление.
Това неразвито държавно финансово поведение подсигурява създаване и развитие на икономически, социални и други диспропорции и криза.
До 2011 г., тази финансова непълноценност се допуска при замяна на "Златни" с "Незлатни пари" и е съхранена при продължаваща употреба на "Незлатни пари".
Тъй като първата в света замяна (от "Златни" към "Незлатни пари") е станала при конкретна инициатива - е подходящо да означим допуснатата слабост на името на нейния автор, като "Грешка на Джон Лоу".


Грешка на Джон Лоуозначава – По инициатива на Джон Лоу създадена грешка – ползване на „Незлатни пари”, при запазен начин на държавно финансово управление от време със “Златни пари”.


Закономерен процес в човешкото развитие е успешното разкриване на направената през 1716 г. Финансова „Грешка на Джон Лоу” и нейно прекратяване.




... След смъртта на Луи XIV, Франция е в катастрофално състояние. Заради войните водени от краля слънце, 56 % от всички държавни приходи отиват за лихви по дълговете на държавата. Херцог Филип, регент на младия крал наследник е в безизходица. Качването на данъците само влошава нещата в икономиката и финансите.

Точно тогава в Париж пристига Джон Лоу, авантюрист и дребен банкер. Познавайки се с херцог Филип Орлеански, не му е проблем да отвори Банк Женерал в 1716 г. Банката с позволението на регента скоро започва да печата банкноти. Банк Женерал започнала да отпуска и евтини кредити. Лихвите паднали до 6-4 %, докато преди това били 25-30% . Банкнотите станали толкова популярни, че хората ги предпочитали. Леки, удобни за носене и с благословията на самия регент Филип Орлеански.

Сключило се следното споразумение.

Джон Лоу се заемал да оправи дълговете на Франция , а регентите се заели да изискват данъците да се плащат в книжни пари. ...



... Джон Лоу е роден на 21 април 1671 г. в Единбург в семейство на банкери и златари. На 14 години се включва във фамилния бизнес. След смъртта на баща си Лоу проиграва на карти половината от завещаното му семейно имение. Заминава за Лондон и става най-видният картоиграч в тамошните аристократични салони. Притежава изключителна памет и пресмята като машина кои карти ще бъдат изтеглени според теорията на вероятностите. Същевременно Джон Лоу работи върху своята теория за бързите пари. Според него замяната на монетите с банкноти е единствената защита срещу обезценяването на парите. Той изпреварва времето си с гениалното финансово прозрение, че парите в обращение трябва да са не само еквивалент на всички произведени стоки, но и еквивалент на всички стоки в проект. За да изпробва своята финансова система, Джон Лоу се нуждае от държава, където да осъществи своя експеримент. А също и от крал, който е готов да въвлече поданиците си в “Голямата игра”. Затова шотландецът търси достъп до краля на Англия Уилям Трети.

За целта се сприятелява с любовника на краля – Бо Уилсън

който сам му се предлага на оргия в ловен дворец край Лондон. Отказът на Джон Лоу води до скандал, който завършва с дуел между двамата. Секундант на Лоу е самият писател Даниел Дефо, който по това време още не е сътворил своя “Робинзон Крузо”. Бо Уилсън е убит, а Джон Лоу е осъден на смърт. Той обаче успява да избяга в Париж, където отново става всепризнат гений на игралната маса сред висшите кръгове.
Това не задоволява амбициите на шотландския финансист – той иска да приложи своя икономически модел във Франция и търси достъп до Луи Четиринайсети. По това време Краля Слънце гасне на смъртния си одър. Джон Лоу си спечелва твърде много врагове сред парижките банкери и финансисти. Те се страхуват от огромните загуби, които ще претърпят, ако шотландецът въведе финансовата си система във Франция. Противниците на Лоу успяват да го изгонят от Париж и той се заселва във Венеция. Там работи в банка и организира една от първите държавни лотарии в света

С печалбата от начинанието си започва да купува картини на Рафаело, Тициан, Рембранд, Веронезе, Караваджо, Тинторето, Леонардо. Отказва да участва в други сделки, защото още тогава предвижда, че “едно тяхно платно след 100 години ще струва повече от въоръжението на Генуезката армия”.
Войните, водени от Луи Четиринайсети, докарват Франция до икономически и финансов колапс след смъртта му. Така през май 1716 г. шотландският финансист създава френската национална Банк Женерал, която започва да печата първите в света книжни пари. Парите в обращение стават повече, отколкото има в държавата през последните 20 години. Франция се събужда от агонията. ...


Deutsche Welle

Убиец, но финансов гений! 

Как един запален комарджия и убиец се превръща във финансов гений и за отрицателно време става най-богатия човек на своето време? Отговора откриваме в биографията на Джон Лоу, една от най-колоритните личности на 18 век.

В началото на 18 век един безумен опит завършва с фиаско: планът базиращата се на златни и сребърни монети парична система във Франция да бъде заменена с книжни пари и акции се проваля. Така Джон Лоу, откривателят на банкнотите, си навлича много присмех. Френският моралист Шарл дьо Монтескьо например му се подиграва, описвайки измислената от него система като "царство на фантазията".
Едва в края на 18 век теориите на Джон Лоу срещат признание. Британският икономист и философ Адам Смит окачествява неговите идеи като "брилянтни, но фантасмагорични". Австрийският политолог Йозеф Шумпетер причислява Джон Лоу към „първокласните финансови теоретици на всички времена". Как обаче комарджията и осъден за убийство Лоу се превъплъщава във финансов гений и за отрицателно време става най-богатия човек на своето време?

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  Можете ли да си представите живота без банкноти?
Първо убийство, после богатство
Джон Лоу е най-големият син на златар от шотландския град Единбург. В живота Джон просто прилага своите изключителни математически дарби. След като завършва училище рулетката се превръща в най-добрия му приятел. На нея той светкавично пресмята шансовете за печалба и така финансира своя разточителен живот.
След кавга за една жена той убива в дуел своя конкурент, поради което бива осъден на смърт. Лоу обаче успява да избяга. В годините след бягството си той кръстосва из Европа, прекарвайки вечерите в казината. През деня се посвещава на финансови теории и размишлява върху идеята за парите, като в крайна сметка стига до прозрението, че парите трябва да са в обращение, за да създават растеж. Революционна по онова време е най-вече неговата мисъл, че съвсем не е решаващо паричният кръговрат да има покритие от благородни метали.
Дълго време Лоу напразно се опитва да спечели за своите идеи финансови министри и монарси в Европа, за да осъществи своя експеримент за въвеждане на книжни пари. Едва смъртта на крал Людовик XIV във Франция му открива тази възможност. Новият регент на Франция, Орлеанският херцог, е изправен пред проблем, завещан му от "краля-слънцe” , а именно - страна на ръба на банкрут. Държавните дългове достигат три милиарда ливри. Лихвеното бреме е огромно. За евентуално погасяване на може да става и дума. Обещанието на Джон Лоу дълговете да бъдат ликвидирани чрез печатарска преса изглеждат крайно съблазнителни. През май 1716 годин Лоу получава позволение да основе Banque Generale. Това е първата банка във Франция, която предоставя книжни пари,  чието покритие се изразява единствено в обещанието на държавата, че поема гаранция за дейностите на банката. 
И планът на Джон Лоу функционира. Лихвите падат. Разгръща се предприемаческа активност. Консумира се, произвежда се и се инвестира повече. Освен това книжните пари могат да се транспортират по лесно от монетите, а и могат да се укриват по-добре.
Стига се дотам, че Джон Лоу получава търговски монопол върху френските отвъдокеански територии в Луизиана и покрай Мисисипи. Тогава се предполага, че в тези райони има големи златни и сребърни находища, макар че никой не е могъл да бъде сигурен в това. Дружеството на Лоу за Мисисипи започва да издава акции. Така се набавят пари за експедициите за злато. Хората се нахвърлят върху акциите като луди. За пръв път акции са достъпни и за обикновените хора. Популярността на Лоу расте с шеметна бързина. Той се сдобива с правата за печат на държавни банкноти. По този начин той всъщност предизвиква един от първите спекулационни балони. През 1719 година курсът на акциите на дружеството Мисисипи се покачва от 500 на 10 хиляди ливри.



Bildunterschrift: Джон Лоу ... Мерзавец или просто луд?

След като обаче не бива открито никакво злато и Луизиана се оказва тресавищен терен без никаква стойност сред акционерите започва да се шири недоверие.  Едновременно с това обращението на книжни пари непрекъснато расте. Количеството на банкнотите достига огромни размери, но успоредно с това и инфлацията. През юли 1720 година компания Мисисипи вече е неплатежоспособна, а мнозинството французи - финансово съсипани. Джон Лоу бяга в чужбина и умира в мизерни условия през 1729 година във Венеция.
Историците спорят по въпроса дали Джон Лоу трябва да бъде класифициран като мерзавец или като умопобъркан, пише през 1841 година шотландският публицист Чарлс Маккей. Той смята, че "виновникът за внезапното рухване на системата не е толкова Джон Лоу, колкото хората, върху които бе изградена тази система". Джон Лоу, пише още Чарлс Маккей, не е включвал в сметките си истеричната алчност на цяла една нация.

Без коментар


Америка е на път да фалира до 31 март. Сериозна прогноза. Направи я в началото на годината не кой да е, а самият финансов министър на САЩ Тимъти Гайтнър. В нарочно писмо до Конгреса финансист №1 предупреди, че наложителната мярка е да се увеличи дълговият лимит на правителството. “Просрочването на плащанията по американския дълг би довело до значително увеличение на данъчната тежест за всички американци и бизнеса и би предизивикало загубата на милиони работни места в страната“, твърди Гайтнър. Държавният дълг на САЩ към този момент е бил 13.95 трилиона долара – само с 335 милиарда под фиксирания от закона лимит от 14.29 трилиона. Разковничето: Конгресът гласува нов лимит и фалитът…се отлага.

Тази тема очевидно изисква човек да е наясно със сложната финансова материя, ние с вас от тях ли сме? Не ви ли се струва, че американецът прилича на българина в това държавата му да трупа дългове, чиито размери стават чудовищни по мащабите си. Направо ти се иска да дойде 2012-та с края на света, та да се свършат и проклетите дългове! Може би става дума само за виртуални пари? Но животът, който се върти около тях и с тях, си е съвсем истински. Колкото и невежи да сме, ние с вас сме наясно какво иде подир съобщение от рода “Америка фалира!”. Кризата, от която уж аха-аха ще излезем, ще ни се стори весело междучасие . Да не мислите, че на България ще й се размине!
“Липсата на адекватна реакция прави омагьосания кръг неизбежна съдба на народите: колкото повече се работи, толкова по-бързо настъпва поредната криза.” Цитатът е отправка към икономическа теория, която според автора й може да спаси света.
Икономистът -изследовател Иван Митев представи неотдавна книгата си “Парите не са злато, част първа:Законът”. В нея е развито схващането, че периодичните кризи с все по-съсипващ характер са резултат от допусната преди 294 години грешка. През 18 век Франция заменя златните пари с хартиени купюри, но не структурира нов тип администриране. Съхраненият държавен модел от времето на златните пари генерира недостигащи постъпления и нарастващи разходи, така че т.н. хазна е постоянно на минус. Митев твърди, че формулираният от него закон обяснява връхлитащите човечеството кризи. Пример: трусовете в Гърция и Ирландия не могат да бъдат преодолени по никакъв начин с вътрешен ресурс, без /временни/ помощи . Бившият преподавател в колеж “Телематика” смята, че решенията са в полето на т.н. разпоредители на паричните средства и формулира мистериозните “Ресурси М”. Непопулярната теория на Митев е дадена на кабинета след представянето на труда през декември. Знае ли се дали Симеон Дянков е запознат? А чувал ли е Гайтнър за Митев?
Не е смешно. Гениалното и налудничавото понякога са едно и също нещо. Митев има клуб от съмишленици, а в нета с подскоци от крайност до крайност върви виртуален дебат за “Ресурси М”. Може да сме икономически неграмотни и несръчни в личните прогнози за паричния поток, но когато джобът ни е празен – разбираме за какво става дума. САЩ вероятно няма да фалират, но всъщност на кого продадоха част от държавния си дълг?

сряда, 16 февруари 2011 г.

Група

Група във Facebook "ЗНАЕМ ЗА КАТАСТРОФАЛНА ДЪРЖАВНА ФИНАНСОВА ГРЕШКА"

 

През 1716 г. ─ в световното обществено развитие, във Франция при замяна на пари е направена грешка за недовършено преобразуване. Нейната същност е при нова обстановка с „Незлатни пари” необосновано запазване на начина на държавно финансово управление от времето със „Златни пари”. 295 г. хората не са установили тази непригодност. В промяна с „Незлатни пари”, правителствата страдат от собствените си действия на съхранени унищожителни условия, поради удължено старо поведение от минало със „Златни пари”. С този дефект, властите са с намалени бюджетни постъпления, увеличени плащания и не могат да прекратят регресивни икономически прояви. Жестоките щети при кризи са причинени от незавършен градеж в най-висша управа.

Описаната слабост се допускаше преди, продължава и сега в Република България. Има достатъчно факти за практика, която е несъвместима с устойчиво стопанство. Всеки е с потенциал да прецени разбуленото недоразумение. В 2011 г., хората са с актуална потребност от следващ етап на животворната промяна. Полезната новост с прилагане на знания за открити “Ресурси М” ще доведе до желан обществен прогрес. Финансовото усъвършенстване понижава ненужна субсидия за „Разпоредители на суми” и осигурява за държавните власти полагащи се приходи и смалени разходи.
В началото на 2011 г. управляващите са съгласни с гибелно наследство и се мъчат от последици. Налично е противоречие и правителството (колкото и да се старае) няма възможност да завоюва трайно стопанско подобрение, защото не премахва вредна и водеща към стопански регрес непълноценност.
Чрез ползване на специализирани умения, представената неправилност в държавното финансово управление е разкрита.
Същата може да се ликвидира и да се подсигури устойчивост.
Обстоятелството, че неточността съществува в други страни не обезценя проблема.
Заради опазване на досегашната катастрофална държавна финансова грешка (немощен начин на държавно финансово управление, от времето със „Златни пари”) ще живеем с разширяващи се диспропорции, кризи и болезнени щети.
Ние знаем за сегашната катастрофална държавна финансова грешка.

За г-н Бернанке

Investor.bg, WSJ: "Диктаторът Бернанке трябва да бъде свален"


Мнение на Иван Митев: Пореден анализ, при който не е отбелязана многогодишна (от 1716 г.) световна държавна финансова грешка (същата е: ползване на „Незлатни пари”, при запазен начин на държавно финансово управление от време със “Златни пари”.) и последици от нея неточно се обясняват с конкретно субективно поведение, в случая на шефът на Федералния резерв на САЩ г-н Бен Бернанке.

... за БВП

Investor.bg, Г. Ангелов: "През 2010 г. се реализира лошият сценарий за БВП"

Мнение на Иван Митев
За съжаление специалисти не намират разлика между качества на "Незлатни" спрямо "Златни пари" и при нови условия с "Незлатни пари" неправилно продължават ползването на стария (от времето със "Златни пари") модел на държавно финансово управление.
Вниманието ни е към съдържанието - има ли истина или лъжа, полезност или вредност, прогрес или регрес?
Запазването на непълноценен (от времето със "Златни пари") модел на държавно финансово управление е особено важна грешка, защото осигурява раждане и развитие на икономически, социални и други диспропорции и криза.
При продължаване на тази непълноценност в държавното финансово управление - каквото и да се прави не може да се постигне устойчиво обществено развитие.
За успешно преодоляване на кризата е необходимо (съобразено с качества на "Незлатни пари") усъвършенстване на сегашния модел на държавно финансово управление.

събота, 12 февруари 2011 г.

Общото ...

Investor.bg: "Кой икономист ще се превърне в съвременния Кейнс?"


Мнение на Иван Митев: Общото при Джон Мейнард Кейнс, Милтън Фридман, Рагурам Раджан от Университета на Чикаго, икономистта от Йейлския университет Робърт Шилер, Кенет Рогоф, Кармен Рейнхарт, професорът в Калифорнийския университет Бъркли Бари Айхенгрийн, проф. Нуриел Рубини, председателя на Федералния резерв на САЩ Бен Бернанке и други е, че не намират разлика между качества на "Незлатни" спрямо "Златни пари" и при условия на "Незлатни пари" неправилно приемат да се ползва стария (от времето на "Златните пари") начин на държавно финансово управление.
Това обстоятелство е особено важна грешка, защото осигурява раждане и развитие на икономически, социални и други диспропорции и криза.
При запазване на тази непълноценност в държавното финансово управление - каквото и да се прави не може да се постигне устойчиво обществено развитие.
За успешно преодоляване на кризата е необходимо (съобразено с качества на "Незлатни пари") усъвършестване на досегашния непълноценен държавен финансов модел.

петък, 11 февруари 2011 г.

За грешката.


Мнение на Иван Митев:
Представеното в статията доказва, че правителството на Ирландия небосновано и никому ненужно запазва особено важна причина за криза (не се прави разлика между качества на "Незлатни" спрямо "Златни пари" и при условия с "Незлатни" се ползва стария (от времето със "Златни пари") начин на държавно финансово управление. Това обстоятелство осигурява създаване и развитие на икономически, социални и други диспропорции и криза.) При тези условия, в която и да е държава и което и да е правителство - каквото и да правят не могат да постигнат устойчиво обществено развитие.
При Р. България държавната финансова грешка е същата.
За успешно преодоляване на кризата е необходимо усъвършестване на досегашния непълноценен модел на държавно финансово управление.

И.П.И. въпрос

И.П.И., въпрос - всички се оплакват от неефективната държава, а защо ...?

Мнение на Иван Митев: Досега, държавата пречи на пазарната икономика (и на себе си) със свое непълноценно финансово управление.
Грешката е, че все още правителството не осъзнава потребността от прилагане на усъвършенствана платформа на държавно финансово управление, която да е съобразена с качества на "Незлатни пари".
Запазването на стария (от време със "Златни пари") начин на държавно финансово управление развива икономически, социални и други диспропорции и винаги достига до криза, т. е. грешното държавно финансово управление е особено важна причина за криза.

сряда, 9 февруари 2011 г.

Грешката на проф. Рубини







Статията с преценки на проф. Рубини съдържа любопитна информация.

 

За пореден път Нобеловият лауреат, професорът в  Ню Йоркския университет Нуриел Рубини представя последици от грешно държавно финансово управление, което е особено важна причина за криза, но не отчита същността и влиянието на тази управленска слабост.

Авторът на анализите е от тези специалисти, които допускат съществена неточност като приемат, че при условия с "Незлатни пари" е правилно да се ползва стария начин на държавно финансово управление, както е било през време със "Златни пари".
Този, който не намира (в зависимост от ползвани "Незлатни" вместо "Златни пари") необходимост от разлика при платформа на съответно държавно финансово управление повтаря кардинална непълноценност, която е означена като „Грешка на Джон Лоу”.


Грешка на Джон Лоуозначава: По инициатива на Джон Лоу създадена грешка – ползване на „Незлатни пари”, при запазен начин на държавно финансово управление от време със “Златни пари”.


Старият, от времето със "Златни пари" начин на държавно финансово управление не отговаря на потребностите при стопанство с нови условия с "Незлатни пари".
Неговото необосновано и ненужно запазване развива икономически, социални и други диспропорции и води до криза.

През 2011 г., проф. Рубини продължава да допуска грешка на свои колеги ( в т. ч. Джон Мейнард Кейнс, Джон Кенет Гълбрайт, Милтън Фридман, Йозеф Стиглиц, Пол Робин Кругман, експерти и ръководители на МВФ, СБ, ЕЦБ и други) като не приема, че при условия с "Незлатни пари" следва да се прилага (по отношение време със "Златни пари") усъвършенствано държавно финансово управление.

При ползване на "Незлатни пари", за пълноценно обществено развитие следва да се неутрализира грешката на проф. Рубини чрез противодействие с "Модел Ресурси М" срещу стопанска криза.


Иван Митев - икономист

вторник, 8 февруари 2011 г.

До ...


Дискусия "Управлението е ..." във в. "Дума":

Мнения на Иван Митев:

1) Уважаеми ..., за съжаление многогодишна гибелна държавна управленска слабост все още не е премахната.
Може би за първи път четете, че при досегашно държавно управление се допуска грешка - изразяваща се в това, че правителството не се съобразява с качества на ползвани "Незлатни пари".
Доказателство: Направете справка в която и да е партийна управленческа програма и преценете съобразяват ли се какви "Златни" или "Незлатни пари" ползват?
Същността на държавната управленческа грешка е запазен стар начин на управление от време със "Златни пари". Днес това поведение е с позиция на Генерална причина, която води до раждане и развитие на икономически, социални и др. диспропорции и кризи. (Пример: управлението на правителството с Председател на МС Сергей Станишев, това в Арабска р. Египет и др.) В началото на 2011 г. слабостта се допуска във всички държави по света. През 1716 г. за първи път в света се ползват "Незлатни пари" и тогава е началото. До днес всички правителства, които ползват "Незлатни пари" необосновано и никому ненужно догматично запазват гибелната грешка.
Тази грешка е слабост и в ръководството на ЕС. Всяко правителство, което запази тази наследеност (за достатъчно време) е обречено на управленски провал.
По повод запитване за "Ръководството на ЕК одобрява изключително грешен подход", представям, че при условия на пазарна икономика не е полезно да се прилага несъобразен с реалните пазарни условия начин на държавно поведение.
За пълноценно държавно управление е необходим пазарен подход, съобразен с качества на "Незлатни пари".
Вместо извод: За успешно обществено развитие, при условия на "Незлатни пари" е необходимо да се прилага (спрямо начина от време със "Златни пари") усъвършенствано държавно управление.
Откритието на представената грешка е световна новост.
Мнозина са изненадани - как е допуснато 295 години запазване на грешката?




2) Уважаеми ...,
това, което сте написали „за пари” е вярно, но не е достатъчно.
Следва да се има предвид, че икономическото изследване на Карл Маркс е за стопански процеси при условия със „Златни пари”. (Карл Маркс сам регистрира обстоятелството, че изследва само процеси със „Златни пари” – справка „Капиталът”, глава трета „Парите, или стоковото обръщение”,  т. 1 „Мярка на стойностите”, изречение първо: „…в това съчинение приемам, че парична стока е само златото”.)
Винаги при преценка на изводи на Карл Маркс следва да се знае, че са за условия със „Златни пари”, което не е достатъчно, че същите са верни и при промяна с „Незлатни пари”.
За първи път в света през 1716 г. (във Франция) правителството допуска грешка да не се съобразява с качества на ползвани нови „Незлатни пари“ и продължило наследения стар начин на държавно управление от времето със „Златни пари“. Това е причината да се достигне до управленска катастрофа. За съжаление, по света при всички следващи ползвания на „Незлатни пари” тази катастрофална държавна грешка се повтаря и всяко правителство, в която и да е страна (за достатъчно време) достига до управленска катастрофа. Резултатът е логичен, защото наследения начин на управление от времето със „Златни пари“, при нови условия с „Незлатни пари“ и несъвместим и развива икономически и други диспропорции в стопанството и съответна икономическа и/или финансова криза.
И през 2011 г. заварената (и от сегашните правителства) никому ненужно запазена от средновековието непълноценна платформа на държавно управление принуждава съответната държава да плаща завишени разходи и да се лишава от полагащи се приходи. Практиката доказва, че при представените гибелни условия – колкото повече се работи, толкова повече са щетите при поредна криза. Примери- кризите в Р. Гърция, Р. Ирландия, Кралство Испания, Арабска р. Египет и други държави.
Навярно Вие досега не знаете, че алтернатива за премахване на грешката има и може да се представи като ползване на световна новост „Модел Ресурси М“, който е образец за подобрение на държавно управление, чрез употреба на знания за “Обществен закон за Ресурс М”.

 3) Уважаеми ...,
написаното (на 9.02.2011 г.) от Вас за парите е вярно.
За да изясните моята теза - представям следното:
Според историята, през 1716 г. е начало на ползване на "Незлатни пари" вместо "Златни". Тогава за първи път е допусната е катастрофална държавна управленска грешка - при условия на "Незлатни пари" да се ползва начина на управление от времето на "Златни пари".
Поради обстоятелство на запазване на стария управленски модел от време със "Златни пари", до днешни дни държавното управление пречи на пазарната икономика (и на себе си) със свое непълноценно управление.
Слабост е, че все още правителството не осъзнава потребността от прилагане на усъвършенствана платформа на държавно управление, която да е съобразена с качества на "Незлатни пари".
Запазването на стария (от време със "Златни пари") начин на държавно управление развива икономически, социални и други диспропорции и винаги достига до криза, т. е. грешното държавно управление е генерална причина за криза. (Това е същинската причина, която проваля съвременните правителства. Това, че ново знание и не е известна на най-широка аудитория не е пречка да е истина.)
Моля да конкретизираме - животът доказва, че "Незлатните" са по-полезни от "Златните пари".
"Незлатните пари" са с различаващи се качества спрямо "Златни пари".
Изводите от моите изследвания са, че за пълноценно обществено управление е необходимо съответните държавни власти да се съобразяват с тези "различаващи се качества" на "Незлатните пари". Това успешно може да стане чрез усъвършенстван (спрямо времето със "Златни пари") модел на платформа на държавно управление. Подобрението е дефинирано като "Модел Ресурси М". (“Моделът Ресурси М” е образец за подобрение на държавно управление, чрез употреба на знания за “Обществен закон за Ресурс М”.)

Уважаеми ...,
това, което предлагам е световна новост. Тя е благодарение на откритие на досега неизвестен елемент в стопанството (той е наименован с име "Ресурс М").
Разкрит е и обективния обществен закон (определен като "Обществен закон за Ресурс М", който създава този досега неизвестен стопански елемент.
Същността на новите знания са публикувани в "ПАРИТЕ не са ЗЛАТО", книга първа "ЗАКОНЪТ", която бе представена на 06.12.2010 г. в Национален пресклуб БТА - София.
Днес правителството е с право да реши алтернатива при свое управление.
То може,
(1) да употребява благодатен “Модел Ресурси М”
или
(2) без ползване на Ресурси М, да продължи работа при катастрофална наследеност и да е непълноценно.



4) Уважаеми ..., защо да има скрито?
Представям нещата ясно и открито - както сам виждате без да ползвам псевдоним. Навярно проблемът е от това, че е налична (навярно за Вас изненадваща) световна новост, за която не знаете и за първи път четете.
Няма пречка да се запознаете с нейната същност и да оцените полезността от ползване на нови знания.
Конкретно на Ваши въпроси:

...: що е това: "обезценена пазарна роля на компетентни държавни органи"? Какво имаш предвид?

Отговор на Иван Митев: В резултат на неразбиране на различни качества на "Незлатни" спрямо "Златните пари", компетентните държавни органи никому ненужно продължават наследена (от времето на "Златните пари") непълноценна практика на държавно управление, в резултат на което се развива обезценка на собствената им пазарна роля в условия на пазарна икономика.

...: а това що е: "практика от времето на „Златните пари”"? Ами това: "несъобразяване с качества на ползвани „Незлатни пари”"?

Отговор от Иван Митев: Да, в историята е имало период, когато са се ползвали "Златни пари". Именнно това време (в моите записи) е определено като "практика от времето на „Златните пари”" Какво неразбираемо има?
След "Златните пари" е започнало ползване на "Незлатни пари". При тези нови условия властите на съответните държави не се съобразяват с качествата на новите "Незлатни пари". Да, истината е, че "Незлатните пари" имат различни качества от "Златните пари".

...: а това пък какво значи: "Проблемът е световен от 1716 г."? Кой проблем е световен, уважаеми? Какъв е този проблем?

Отговор от Иван Митев: През 1716 г. при първата замяна на "Златните" с "Незлатни пари" се допуска грешка като се ползва стария (от времето на "Златните пари" начин на управление. След това тази грешка се повтаря до ден днешен във всички държави. Тъй като това е налична световна грешка, може да се определи и като световен проблем. Той ще съществува до времето на отстраняване на досегашната държавна управленска грешка.

...: и накрая - ключът от бараката - какво значи това: "през 2011 г. е възможно успешно решение"? Какво решение, бе уважаеми?

Отговор на Иван Митев: За разлика от предишни години, през 2011 г. са налични (досега непознати) нови знания. Използването им осигурява възможно успешно решение, което се изразява в премахване на досегашната държавна управленска грешка (несъобразяване с качествата на ползваните "Незлатни пари"), запазването на която ще удължи създаването на икономически, социални и други диспропорции и ще води до криза.

С уважение, Иван Митев

петък, 4 февруари 2011 г.

За "държавата"

При преценка на "държавата" следва да се има предвид, че е открита грешка в държавно управление, която в света е допусната за първи път през 1716 г. Тази държавна управленческа слабост в продължение на 295 г. е била водеща за непълноценната роля на държавата, т. е. поради догматично запазване на тази държавна грешка се създават икономически, социални и други диспропорции, които развиват криза.
След като е открита грешка, реални са очакванията същата да се отстрани, след което държавата ще престане с това свое негативно влияние спрямо стопански процеси.
Полезно е да се преценя държавата при две ситуации - (1) при условия на допускана от 1716 г. управленческа грешка и (2) след отстраняване на грешката.
P.S. Същността на държавната управленческа грешка е, че след замяна на "Златни" с "Незлатни пари" е запазен стария от времето на "Златните пари" начин на държавно управление. При условия на "Незлатни пари" старият начин на държавно управление е непълноценен и за премахване на този недъг е необходимо управленско усъвършенстване.

четвъртък, 3 февруари 2011 г.

Европейска грешка

-->
ЗАПАЗВАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКА ГРЕШКА ПРОВАЛЯ БЪЛГАРСКО ПРАВИТЕЛСТВО

Краткото работно посещение (на 3.02.2011 г.) в Р. България на генералният директор на Генерална дирекция  «Бюджет» на Европейската комисия (ЕК) Ерве Жуанжан е повод за преценка. Обстоятелството, че през последните години работещи в българското управление основно слушат съвети от ЕК е повод за преценка на ролята на специалистите от ЕК за състоянието и на българската икономика. Възниква въпросът - кой е виновен, ако представители на ЕК дават грешни съвети?
Определена отговорност имат и приели и изпълняващи непълноценни съвети, т.е. съответните компетентни органи, но преценка следва да има и за тези, който дават непълноценни съвети - в случая представители на ЕК.
За подобряване на сегашната икономическа обстановка във всяка държава от ЕС е жизнено необходимо да се премахне основния недостатък в икономическото управление на самия Европейски съюз (ЕС), който е наличен поради продължение на наследена непълноценна практика от водещи европейски държави.
Същността на този недъг е, че с одобрение на ръководството на ЕС в държавите се ползва непълноценна платформа на държавно управление, при която ненужно е обезценена пазарната роля на компетентни държавни органи.  Конкретността на грешката, която се допуска е всекиму ненужно запазена практика от времето на „Златните пари” и несъобразяване с качества на ползвани „Незлатни пари”.
Ръководството на ЕК одобрява изключително грешен подход - компетентните държавни органи да извършват разходи за защита на съответната финансова система без да изискват и получават от конкретни потребители пазарно заплащане.
Именно прилагането на това вредно за всеки пазарен субект пазарно самоотрицание е основна причина държавните управления на страните от Европа да имат завишени ежедневни разходи и да са лишени от полагащи се парични приходи. Това създава стопански диспропорции и се саморазвиват стихийни регресивни икономически процеси. Последиците от катастрофалното държавно управление изпитват върху себе си всички европейски страни, като това е по-пълно изявено при Р. Гърция, Кралство Испания и др. Поради влиянието на непълноценното държавно управление, при съответните стопанства са налични стихийни процеси на стопански упадък.
Подобни регресивни стопански процеси има и в Р. България. Ако компетентните български държавни органи продължават досегашната препоръчана и одобрявана от представители на ЕК грешна и самоубийствена практика на държавно пазарно самоотрицание, то българската икономика се самообрича на уголемяваща се финансова обезценка.
Представям открито този важен обществен проблем, защото управленската грешка е открита и е възможно начало за нейно премахване.
Заради грешно управленско поведение, ежедневните реални парични загуби за европейските държави са за милиарди евра, но все още компетентните органи не намират сили за корегиране на допускана слабост.
Проблемът е световен от 1716 г., но през 2011 г. е възможно успешно решение. За преодоляване на тази генерална грешка в европейското управление е необходим конкретен пазарен подход за защита на обществени интереси. Началото на успешно усъвършенстване може да се осъществи от конкретни действия на български държавни органи, които ще са полезни за спасение на ЕС.
За съжаление представителите на ЕК трудно могат да бъдат убедени, ако те самите не желаят да разберат, че сега прилагат начин на катастрофално държавно управление.
Всеки изгубен ден за коригиране на допускани неточности е изгубен навеки и това носи нови преки и/или косвени щети за всеки български гражданин.
Иван Митев - икономист

вторник, 1 февруари 2011 г.

Причина и възможности

Facebook:
По повод събития в Арабска р. Египет:


Участие на Иван Митев:
1) Недоволството от управлението (до 2011 г.) се ражда и стимулира от неразбрана държавна управленска грешка и има субективно проявление.

2) Г-н ..., високо оценям Вашите преценки, но това, което представяте е видимо и (на пръв поглед) лесно се възприема и човек без да го премисли бързо може да го приеме за достатъчно. Необходима е пълнота. Истинската причина за недоволството е достатъчно развитие на латентни (невидими) и видими регресивни стопански процеси.
Генералната причина за тези прояви е наличието на държавна управленческа грешка.
Причината е със статут "Генерална", защото е особено важна, т. е. без да се премахне не може да се отстрани опасността от криза. Това, което пиша не го измислям днес. В книгата "ПАРИТЕ не са ЗЛАТО", книга първа "ЗАКОНЪТ", която е писана през лятото на 2010 г. и излезе през м. декември - на стр. 85 е представено очакване на сегашни прояви.
Събитията не са от непосредствено въздействие от външни сили, а са първично породени от регресивни икономически процеси в самата държава.
Това което се развива в Арабска р. Египет е очаквано, защото е неизбежно във всяка държава, която допуска представяната държавна управленческа грешка.
Да, Вие сте прав, че има прилики с минали събития в Р. България и те са поради наличието на общата първична причина.
Отностно текущото реагиране в други държави - то е обяснимо, защото това, което става при съседите (ако не си оправят държавната грешка) ще стане и при тях.
Навярно Вие (и много други) за първи път разбирате за наличие на представяната държавна грешка и до днес не оценяте нейното влияние, която е причина за последици, които сега всички виждат.

3) Г-н ..., държавната управленска грешка е открита. Проблемът е, че не е широко известна в обществото. Вие сте прав, че винаги има и субективизъм в държавно управление, но следва да се знае и да се съобразяваме и с представената неразвитост, за която много управляващи не знаят.


По повод "Прогноза за перспективите пред българската икономика и общество през 2011 година"


Участие на Иван Митев:
В началото на 2011 г., за държавното управление на Р. България има две основни възможности:
1) Запазване на досегашната наследена държавна управленческа грешка и в резултат на това развитие на кризизни стопански процеси 
или
2) Чрез употреба на знания за Ресурси М премахване на досегашната генерална причина за криза.