Криза заради непригодно държавно финансово управление

Парите са налични по воля на държавни власти.

В стопанския живот са ползвани „Златни”* и „Незлатни пари”*.

По-полезните качества на „Незлатни пари” осигуриха световна замяна на „Златни” с „Незлатни пари”.

При употреба на „Незлатни пари” е запазен стария, от време със „Златни пари” начин на държавно финансово управление (ДФУ) и същият продължава да се прилага.

Потребен е отговор на въпрос:

Наследеното от време със „Златни пари” ДФУ е

„годно” или „непригодно”

за качества на „Незлатни пари”?

Вариантът за верен отговор е „годно” или „непригодно”.

При изследване се установява - прилаганото по време със „Златни пари” ДФУ е непригодно за стопанство с „Незлатни пари”.

Държавното поведение, при "Незлатни пари" ползване на стар, от време със "Златни пари" начин на финансово управлението се допуска за първи път в света през 1716 година.

Същото е означено с името на неговия инициатор като „Грешка на Джон Лоу”*.

Полезен е верен отговор на въпрос: „Кой елемент на старо, от време със „Златни пари” ДФУ е НЕПРИГОДЕН при нови стопански условия с „Незлатни пари”?

„Златните пари” имат естествено и независещо от друг качество „Вродена икономическа стойност”.

Поради това обстоятелство, при „Златни пари”, съответните държавни власти прилагат закрила на потребителни качества на пари, която е съобразена с  наличие на тяхна „Вродена икономическа стойност”.

„Незлатните пари” нямат „Вродена икономическа стойност”.

296 години, при стопанство с „Незлатни пари” се запазва наследена държавна финансова практика, която е ползвана при пари с „Вродена икономическа стойност”.

Прилаганото старо, по време със „Златни пари” ДФУ е непригодно за ползване при стопанство с „Незлатни пари”, защото наследеното финансово управление няма възможности полезно и устойчиво да неутрализира липсваща „Вродена икономическа стойност” при „Незлатни пари”.

Животът доказа - без ползване на подобрено ДФУ, което успешно и трайно да компенсира липса на „Вродена икономическа стойност”  при „Незлатни пари” се развиват диспропорции и (след достатъчно време) стопанска криза.

Разрастването на тези диспропорции е неограничено във времето и хората колкото повече се трудят – толкова по-голяма криза се развива.

Държавната институция, която е с компетентност да осъществи закрила на потребителни качества на  „Незлатни пари” е Министерство на финансите.

Това е основание за констатация - сега е налично НЕПРИГОДНО за „Незлатни пари” ДФУ.

Днес има хора с мнение, че няма значение дали парите са „Златни” или „Незлатни”.

Вярно е, при съответна сделка за някой участник в стопанския живот разликите между „Златни” и „Незлатни пари” нямат пряко влияние.

При държавно управление на стопанство с „Незлатни пари”, с пренебрегване отсъствие на „Вродена икономическа стойност” при ползвани пари се допуска кардинална финансова грешка, тъй като с това поведение не е възможно полезно ДФУ.

Последици от пренебрежение към липса на „Вродена икономическа стойност” при „Незлатни пари” са утопично финансово поведение и съвременна световна стопанска криза.

Не е възможно пълноценно обществено развитие при запазен стар, от време със „Златни пари” начин на ДФУ и ползване на „Незлатни пари”.

Причината е влияние на стар, от време със „Златни пари” начин на ДФУ, който е непригоден за по-новите „Незлатни пари”.

През 2012 г. живеем при неразвито (за качества на „Незлатни пари”) финансово управление.

При съвременни условия, участниците в стопански живот са обречени жертви на държавна финансова грешка и колкото повече работят – толкова по-големи са щетите от криза.

Истина е, при непригодно за „Незлатни пари” финансово управление:

1. Развиват се стопански диспропорции.

2. Колкото повече хората се трудят и създават по-голяма добавена стойност – толкова повече се разрастват тези диспропорции.

3. Уголемените диспропорции създават трудности и криза.

Заради държавния финансов недъг, при реализиране на по-много добавена стойност се създават по-уголемени диспропорции, които развиват по-силна криза със завишени болезнени щети за участници в стопански живот.

Пример за диспропорция поради неправилно ДФУ е държавният дълг.

Днес страните са обременени с дългове, които са последица от непригодно за „Незлатни пари” финансово управление.

Знанието, че грешка при ДФУ е особено важна причина за световна стопанска криза е неочаквана световна новост и разкрива:

-          Правителствата са жертви на собствено непълноценно финансово поведение и са с ненужно намалени парични приходи и завишени задължения.

-          Властите на Гърция не успяха да осъзнаят източника за свои трудности и допуснаха развитие на жестока стопанска криза.

-          Ако притежателите на гръцки дълг я знаеха - нямаше да понасят финансови загуби за над 100 милиарда евро.

-          Държавният финансов недъг вреди на търговски банки и техни клиенти, като само депозанти в исландски банки понесоха щети за над 6 милиарда евро.

-          Нима, ако испанското правителство вижда сегашната своя финансова слабост - Испания ще има дълг?

-          Богати и бедни са потърпевши от човешката грешка, тъй като заради нея едните губят значими стопански ценности, а другите са с намалена възможност да получат държавна помощ за спасение от мизерия.

-          Причината за сегашно развитие на инфлация и закриване на работни места.

-          Централните банки не могат да осигурят успешно премахване на стопанска криза, защото прекратяването на нейния първоизточник не е в тяхна компетентност.

Много години политиците работят при условия с „Незлатни пари”, но досега не са приели жизнено необходими правила за финансово управление, което да е годно за стопанство с тези пари.

Те все още вярват на свои учители и колеги {в т. ч. Джон Мейнард Кейнс, Джон Кенет Гълбрайт, Милтън Фридман, Пол Робин Кругман, Джоузеф Стиглиц, проф. Нуриел Рубини, проф. Макс Оте, ръководители и експерти на МВФ (вкл. Главният директор Кристин Лагард), СБ (вкл. новия Президент Джим Йонг Ким), ЕЦБ (вкл. Председателят Марио Драги) и други} без да преценят тяхна кардинална слабост да не правят разлика при ДФУ, в зависимост от ползвани „Златни” или „Незлатни пари”.

Посочената слабост подсигурява непълноценни преценки за противодействие срещу стопанска криза.

При условия на сегашно вредно за полезно развитие на човешка цивилизация ДФУ, управляващите политици, колкото повече работят – толкова по-голям е техния провал.

Кризата може да се премахне, ако се прекрати причина.

През първите две десетилетия на XXI-и век, стопанската криза в съответна страна е „Първична”, защото се развива поради въздействие на само една особено важна причина.

Възможно е подобрение на финансово управление.

До 24 часа след преустановяване на непригодно държавно поведение и ползване на ГОДНО за „Незлатни пари” финансово управление – сегашната стопанска криза ще е победена.

Иван Митев – икономист

---------------

*Означения:

1. „Златни пари”: Пари, които са реално обезпечени със злато или сходни на злато ценности, т. е. пари, които са различни от „Незлатни пари”.

2. „Незлатни пари”: Пари, които не са реално обезпечени със злато или сходни на злато ценности, т. е. пари, които са различни от „Златни пари”.

В съответно стопанство се ползват „Златни пари” или „Незлатни пари”.

Примери:

-          Доларите на САЩ преди 1972 г. са „Златни пари”.

-          Доларите на САЩ след 1972 г. са „Незлатни пари”.

-          През 2012 г., еврото и български лев са „Незлатни пари”.

3. „Грешка на Джон Лоу”: При стопанство с „Незлатни пари”, ползване на непригоден (от време със „Златни пари”) начин на държавно финансово управление.

Тази финансова непълноценност развива диспропорции и (след достатъчно време) стопанска криза.

Банките са жертва на финансова грешка

Сега китайците се оплакват от своите банки, тъй като били държавни и създавали заплаха за поява на криза и ще създават нови с частен капитал.

По същото време, в Гърция и други страни обвиняват частни банки за същото влияние, че подсигуряват развитие на криза.

Истината е - независимо какви (държавни или частни) са банките, същите са жертви на криза, която се развива поради НЕПРИГОДНО държавно финансово управление.

По произход сегашната стопанска криза е първична, защото е резултат от пряко влияние на особено важна причина – употреба на непълноценно финансово управление, което е НЕПРИГОДНО за стопанство с „Незлатни пари”.

Спасението е възможно – спира се причината и опасността от развитие на криза ще е ликвидирана.

До 24 часа след прекратяване на налична държавна управленска слабост – стопанската криза ще е успешно премахната.

На банките трябва да се помогне.

При НЕПРИГОДНО за „Незлатни пари” държавно финансово управление:

1. Развиват се стопански диспропорции.

2. Колкото повече банките подпомагат стопанския живот и се създава по-голяма добавена стойност – толкова повече се разрастват тези диспропорции.

3. Увеличените от непълноценно държавно финансово поведение диспропорции създават повишени управленски трудности и (след достатъчно време) стопанска криза.

Заради държавния финансов недъг, при по-голяма добавена стойност се създават по-уголемени диспропорции, които развиват по-силна стопанска криза с допълнително завишени болезнени щети за участници в стопански живот.

Докато е налично НЕПРИГОДНО за „Незлатни пари” държавно финансово управление, колкото повече банките подпомагат стопанския живот и се създава по-голяма добавена стойност – толкова по-голяма стопанска криза ще се развие.

За спасение на банките и другите участници в стопански живот е потребно прекратяване на финансов недъг чрез подобрение на съответно финансово управление, което да стане ГОДНО за стопанство с „Незлатни пари”.

Примери:

1. Временното „спасение” на Исландия чрез обезценка на над 6 милиарда евро депозити в нейни банки доказва, че депозантите също са жертви на финансово управление, което е НЕПРИГОДНО за стопанство с „Незлатни пари”.

2. Ако Гърция бе подобрила своето финансово управление и същото е ГОДНО за евро – тази страна щеше да е със завишени възможности да плаща дълговете си в срок и притежатели на гръцки държавен дълг, в т. ч. банки няма да понасят щети за над 100 милиарда евро.

***

Знанията за усъвършенствуване на държавно финансово управление, което да стане ГОДНО за стопанство с "Незлатни пари" са публикувани и възможни за полезно ползване.

Иван Митев – икономист

Българската финансова стабилност

Дискусиите за осигуряване на финансова стабилност са реално ежедневие.

Днес инициатива за такава поема ръководството на партия „Ред, законност и справедливост”, което се обяви срещу действия на шефа на Българска народна банка (БНБ) Иван Искров и председателя на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев.

Какъв ще е резултата от тази проява?

Дори да е с елемент за полезност, изявата е непълноценна, защото не отчита особено важен проблем при държавна финансова стабилност.

С действията си партията представя незнание, че сегашният най-голям недъг на българската финансова система е НЕПРИГОДНО за „Валутен борд” държавно финансово управление.

В България, при НЕПРИГОДНО финансово управление  в условия на „Валутен борд” ежедневно се развиват диспропорции и (след достатъчно време) ще настане стопанска криза, която ще нанесе болезнени щети за участници в стопански живот.

При наличните стопански условия:

1. БНБ каквото да прави не е възможно да осигури успешно премахване на разрастващия се потенциал на стопанска криза, защото причината е при финансово управление.

2. БНБ е обречена жертва на предстояща криза и колкото повече изпълнява своите задължения – толкова по-голяма криза ще се развие.

 Зависимостта е:

2.1/ Заради НЕПЪЛНОЦЕНЕН начин на българско финансово управление за условия с „Валутен борд” се развиват стопански диспропорции.

2.2/ При запазване на този държавен управленски недъг, колкото повече БНБ подпомага стопанския живот и се създава по-голям брутен вътрешен продукт – толкова повече се разрастват тези диспропорции.

2.3/ Уголемените диспропорции от сегашна държавна финансова грешка предизвикват управленски трудности и (при достатъчно време) криза.

За успешно премахване потенциала на криза е потребно прекратяване на причина, която я създава.

Възможно най-скоро време, полезно е компетентните държавни власти да се съобразят с верния отговор на въпроса:

Ползваното наследено от стопанство със „Златни пари” българско финансово управление е

(1) „годно” или (2) „НЕПРИГОДНО”

за условия с „Валутен борд”?

Верният отговор е едната от двете възможности: „годно” или „НЕПРИГОДНО”.

Изследванията доказват, че наследеното от стопанство със „Златни пари” българско финансово управление е НЕПРИГОДНО за условия с „Валутен борд”.

Допусканата финансова грешка вреди на българското правителство с ненужно намалени парични приходи и сравнително завишени задължения, които се компенсират с данъци и акцизи, прекратени полезни социални разходи и държавни дългове.

Ползването на държавни заеми временно подсигурява отлагане на стопански трудности от създадените диспропорции, за сметка на бъдещи завишени щети за участници в стопански живот.

Днес в България има приети непълноценни правила за финансово управление при „Валутен борд”, тъй като те не са съобразени с различни качества на „Валутния борд”, спрямо тези при стопанство със „Златни пари”.

По произход заплахата от българска стопанска криза е първична, защото е от влияние на само една особено важна причина – употреба на финансово управление, което е НЕПРИГОДНО за „Валутен борд”.

До 24 часа след като България приложи финансово управление, което е ГОДНО за „Валутен борд” – заплахата от стопанска криза в България ще е премахната.

Откритите знания за подобрение на финансово управление са публикувани и възможни за полезно ползване.

Ако българската държава бе с финансово управление, което е ГОДНО за „Валутен борд” – днес България щеше да е без държавен дълг.

Иван Митев – икономист

За конфликта между МФ и БНБ

Министерството на финансите (МФ) и Българска народна банка (БНБ) спорят как да се вземе държавен заем, но не отчитат особено важна предпоставка за стопанска криза в България, която принуждава държавните власти да поемат нов дълг.

Причината за разрастване потенциала на кризата в България е финансово управление, което е НЕПРИГОДНО за „Валутен борд”.

БНБ са с мълчаливо поведение за отговор на въпроса:

 Прилаганото българско финансово управление е

(1) „годно” или (2) „НЕПРИГОДНО”

за „Валутен борд”?

За съжаление, финансовотото министерство също не изразява становище.

Верният отговор на този изключително важен въпрос е: Българското финансово управление е НЕПРИГОДНО за ползвания „Валутен борд” и това е особено важна причина за развитие на криза, тъй като то ежедневно създава диспропорции и (при достатъчно време) криза.

Пример: Българския държавен дълг е диспропорция, която е резултат от НЕПРИГОДНО финансово управление.

Всеки може да провери, че приетите правила за българско финансово управление при „Валутен борд” не са съобразени с налични стопански условия.

Под влияние на собственото си неразвито финансово поведение българското правителство е с ненужно намалени парични приходи и сравнително завишени задължения.

Последиците от сегашната управленска грешка се компенсират с данъци и акцизи, прекратени полезни държавни разходи и нови заеми.

За неутрализиране развитие на стопанска криза в България е потребно финансово управление, което да е ГОДНО за „Валутен борд”.

Пример: Ако се ползваше подобрено финансово управление и същото е ГОДНО за „Валутен борд” – България ще е без държавен дълг.

Иван Митев – икономист