За първи път в света държавна финансова грешка при употреба на "Незлатни пари" се допуска през 1716 г. и досега е запазена.
Същността е - не се отчита разлика между качества на "Незлатни" спрямо "Златни пари" и при условия на "Незлатни" се ползва стария (от времето със "Златни пари") начин на държавно финансово управление.
Това неразвито държавно финансово поведение подсигурява създаване и развитие на икономически, социални и други диспропорции и криза.
До 2011 г., тази финансова непълноценност се допуска при замяна на "Златни" с "Незлатни пари" и е съхранена при продължаваща употреба на "Незлатни пари".
Тъй като първата в света замяна (от "Златни" към "Незлатни пари") е станала при конкретна инициатива - е подходящо да означим допуснатата слабост на името на нейния автор, като "Грешка на Джон Лоу".
„Грешка на Джон Лоу” означава – По инициатива на Джон Лоу създадена грешка – ползване на „Незлатни пари”, при запазен начин на държавно финансово управление от време със “Златни пари”.
Закономерен процес в човешкото развитие е успешното разкриване на направената през 1716 г. Финансова „Грешка на Джон Лоу” и нейно прекратяване.
... След смъртта на Луи XIV, Франция е в катастрофално състояние. Заради войните водени от краля слънце, 56 % от всички държавни приходи отиват за лихви по дълговете на държавата. Херцог Филип, регент на младия крал наследник е в безизходица. Качването на данъците само влошава нещата в икономиката и финансите.
Точно тогава в Париж пристига Джон Лоу, авантюрист и дребен банкер. Познавайки се с херцог Филип Орлеански, не му е проблем да отвори Банк Женерал в 1716 г. Банката с позволението на регента скоро започва да печата банкноти. Банк Женерал започнала да отпуска и евтини кредити. Лихвите паднали до 6-4 %, докато преди това били 25-30% . Банкнотите станали толкова популярни, че хората ги предпочитали. Леки, удобни за носене и с благословията на самия регент Филип Орлеански.
Сключило се следното споразумение.
Джон Лоу се заемал да оправи дълговете на Франция , а регентите се заели да изискват данъците да се плащат в книжни пари. ...
Точно тогава в Париж пристига Джон Лоу, авантюрист и дребен банкер. Познавайки се с херцог Филип Орлеански, не му е проблем да отвори Банк Женерал в 1716 г. Банката с позволението на регента скоро започва да печата банкноти. Банк Женерал започнала да отпуска и евтини кредити. Лихвите паднали до 6-4 %, докато преди това били 25-30% . Банкнотите станали толкова популярни, че хората ги предпочитали. Леки, удобни за носене и с благословията на самия регент Филип Орлеански.
Сключило се следното споразумение.
Джон Лоу се заемал да оправи дълговете на Франция , а регентите се заели да изискват данъците да се плащат в книжни пари. ...
... Джон Лоу е роден на 21 април 1671 г. в Единбург в семейство на банкери и златари. На 14 години се включва във фамилния бизнес. След смъртта на баща си Лоу проиграва на карти половината от завещаното му семейно имение. Заминава за Лондон и става най-видният картоиграч в тамошните аристократични салони. Притежава изключителна памет и пресмята като машина кои карти ще бъдат изтеглени според теорията на вероятностите. Същевременно Джон Лоу работи върху своята теория за бързите пари. Според него замяната на монетите с банкноти е единствената защита срещу обезценяването на парите. Той изпреварва времето си с гениалното финансово прозрение, че парите в обращение трябва да са не само еквивалент на всички произведени стоки, но и еквивалент на всички стоки в проект. За да изпробва своята финансова система, Джон Лоу се нуждае от държава, където да осъществи своя експеримент. А също и от крал, който е готов да въвлече поданиците си в “Голямата игра”. Затова шотландецът търси достъп до краля на Англия Уилям Трети.
За целта се сприятелява с любовника на краля – Бо Уилсън
който сам му се предлага на оргия в ловен дворец край Лондон. Отказът на Джон Лоу води до скандал, който завършва с дуел между двамата. Секундант на Лоу е самият писател Даниел Дефо, който по това време още не е сътворил своя “Робинзон Крузо”. Бо Уилсън е убит, а Джон Лоу е осъден на смърт. Той обаче успява да избяга в Париж, където отново става всепризнат гений на игралната маса сред висшите кръгове.
Това не задоволява амбициите на шотландския финансист – той иска да приложи своя икономически модел във Франция и търси достъп до Луи Четиринайсети. По това време Краля Слънце гасне на смъртния си одър. Джон Лоу си спечелва твърде много врагове сред парижките банкери и финансисти. Те се страхуват от огромните загуби, които ще претърпят, ако шотландецът въведе финансовата си система във Франция. Противниците на Лоу успяват да го изгонят от Париж и той се заселва във Венеция. Там работи в банка и организира една от първите държавни лотарии в света
С печалбата от начинанието си започва да купува картини на Рафаело, Тициан, Рембранд, Веронезе, Караваджо, Тинторето, Леонардо. Отказва да участва в други сделки, защото още тогава предвижда, че “едно тяхно платно след 100 години ще струва повече от въоръжението на Генуезката армия”.
Войните, водени от Луи Четиринайсети, докарват Франция до икономически и финансов колапс след смъртта му. Така през май 1716 г. шотландският финансист създава френската национална Банк Женерал, която започва да печата първите в света книжни пари. Парите в обращение стават повече, отколкото има в държавата през последните 20 години. Франция се събужда от агонията. ...
За целта се сприятелява с любовника на краля – Бо Уилсън
който сам му се предлага на оргия в ловен дворец край Лондон. Отказът на Джон Лоу води до скандал, който завършва с дуел между двамата. Секундант на Лоу е самият писател Даниел Дефо, който по това време още не е сътворил своя “Робинзон Крузо”. Бо Уилсън е убит, а Джон Лоу е осъден на смърт. Той обаче успява да избяга в Париж, където отново става всепризнат гений на игралната маса сред висшите кръгове.
Това не задоволява амбициите на шотландския финансист – той иска да приложи своя икономически модел във Франция и търси достъп до Луи Четиринайсети. По това време Краля Слънце гасне на смъртния си одър. Джон Лоу си спечелва твърде много врагове сред парижките банкери и финансисти. Те се страхуват от огромните загуби, които ще претърпят, ако шотландецът въведе финансовата си система във Франция. Противниците на Лоу успяват да го изгонят от Париж и той се заселва във Венеция. Там работи в банка и организира една от първите държавни лотарии в света
С печалбата от начинанието си започва да купува картини на Рафаело, Тициан, Рембранд, Веронезе, Караваджо, Тинторето, Леонардо. Отказва да участва в други сделки, защото още тогава предвижда, че “едно тяхно платно след 100 години ще струва повече от въоръжението на Генуезката армия”.
Войните, водени от Луи Четиринайсети, докарват Франция до икономически и финансов колапс след смъртта му. Така през май 1716 г. шотландският финансист създава френската национална Банк Женерал, която започва да печата първите в света книжни пари. Парите в обращение стават повече, отколкото има в държавата през последните 20 години. Франция се събужда от агонията. ...
Deutsche Welle
Убиец, но финансов гений!
Как един запален комарджия и убиец се превръща във финансов гений и за отрицателно време става най-богатия човек на своето време? Отговора откриваме в биографията на Джон Лоу, една от най-колоритните личности на 18 век.
В началото на 18 век един безумен опит завършва с фиаско: планът базиращата се на златни и сребърни монети парична система във Франция да бъде заменена с книжни пари и акции се проваля. Така Джон Лоу, откривателят на банкнотите, си навлича много присмех. Френският моралист Шарл дьо Монтескьо например му се подиграва, описвайки измислената от него система като "царство на фантазията".
Едва в края на 18 век теориите на Джон Лоу срещат признание. Британският икономист и философ Адам Смит окачествява неговите идеи като "брилянтни, но фантасмагорични". Австрийският политолог Йозеф Шумпетер причислява Джон Лоу към „първокласните финансови теоретици на всички времена". Как обаче комарджията и осъден за убийство Лоу се превъплъщава във финансов гений и за отрицателно време става най-богатия човек на своето време?
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Можете ли да си представите живота без банкноти?
Първо убийство, после богатство
Джон Лоу е най-големият син на златар от шотландския град Единбург. В живота Джон просто прилага своите изключителни математически дарби. След като завършва училище рулетката се превръща в най-добрия му приятел. На нея той светкавично пресмята шансовете за печалба и така финансира своя разточителен живот.
След кавга за една жена той убива в дуел своя конкурент, поради което бива осъден на смърт. Лоу обаче успява да избяга. В годините след бягството си той кръстосва из Европа, прекарвайки вечерите в казината. През деня се посвещава на финансови теории и размишлява върху идеята за парите, като в крайна сметка стига до прозрението, че парите трябва да са в обращение, за да създават растеж. Революционна по онова време е най-вече неговата мисъл, че съвсем не е решаващо паричният кръговрат да има покритие от благородни метали.
Дълго време Лоу напразно се опитва да спечели за своите идеи финансови министри и монарси в Европа, за да осъществи своя експеримент за въвеждане на книжни пари. Едва смъртта на крал Людовик XIV във Франция му открива тази възможност. Новият регент на Франция, Орлеанският херцог, е изправен пред проблем, завещан му от "краля-слънцe” , а именно - страна на ръба на банкрут. Държавните дългове достигат три милиарда ливри. Лихвеното бреме е огромно. За евентуално погасяване на може да става и дума. Обещанието на Джон Лоу дълговете да бъдат ликвидирани чрез печатарска преса изглеждат крайно съблазнителни. През май 1716 годин Лоу получава позволение да основе Banque Generale. Това е първата банка във Франция, която предоставя книжни пари, чието покритие се изразява единствено в обещанието на държавата, че поема гаранция за дейностите на банката.
И планът на Джон Лоу функционира. Лихвите падат. Разгръща се предприемаческа активност. Консумира се, произвежда се и се инвестира повече. Освен това книжните пари могат да се транспортират по лесно от монетите, а и могат да се укриват по-добре.
Стига се дотам, че Джон Лоу получава търговски монопол върху френските отвъдокеански територии в Луизиана и покрай Мисисипи. Тогава се предполага, че в тези райони има големи златни и сребърни находища, макар че никой не е могъл да бъде сигурен в това. Дружеството на Лоу за Мисисипи започва да издава акции. Така се набавят пари за експедициите за злато. Хората се нахвърлят върху акциите като луди. За пръв път акции са достъпни и за обикновените хора. Популярността на Лоу расте с шеметна бързина. Той се сдобива с правата за печат на държавни банкноти. По този начин той всъщност предизвиква един от първите спекулационни балони. През 1719 година курсът на акциите на дружеството Мисисипи се покачва от 500 на 10 хиляди ливри.
Bildunterschrift: Джон Лоу ... Мерзавец или просто луд?
След като обаче не бива открито никакво злато и Луизиана се оказва тресавищен терен без никаква стойност сред акционерите започва да се шири недоверие. Едновременно с това обращението на книжни пари непрекъснато расте. Количеството на банкнотите достига огромни размери, но успоредно с това и инфлацията. През юли 1720 година компания Мисисипи вече е неплатежоспособна, а мнозинството французи - финансово съсипани. Джон Лоу бяга в чужбина и умира в мизерни условия през 1729 година във Венеция.
Историците спорят по въпроса дали Джон Лоу трябва да бъде класифициран като мерзавец или като умопобъркан, пише през 1841 година шотландският публицист Чарлс Маккей. Той смята, че "виновникът за внезапното рухване на системата не е толкова Джон Лоу, колкото хората, върху които бе изградена тази система". Джон Лоу, пише още Чарлс Маккей, не е включвал в сметките си истеричната алчност на цяла една нация.
Няма коментари:
Публикуване на коментар