вторник, 7 юни 2011 г.

За "Неолиберализмът"


Прилагането на идеи на "Неолиберализмът" може временно да възпрепятства развитие или да съдейства за криза.

[Според wikipedia: „Неолиберализмът е течение в политикономията, което е за пълна или частична свобода на капиталистическите монополи, за ненамеса на държавата в дейността на предприятията и против наличието и развитието на държавната собственост.
Неолиберализмът e идеология базирана на икономическия либерализъм. Идеологията е благосклонна към икономически политики базирани на неокласическите теории в икономиката, които минимализират ролята на държавата и максимализират частния бизнес сектор. Терминът "неолиберализъм" също така е започнал да има широка употреба в културните изследвания, за да опише социални, културни и политически практики и политики, които използват езика на пазарите, ефикасността, консуматорския избор, трансакционното мислене и индивидуалната автономия, за да се премести риска от правителствата и корпорациите към индивидите и да се увеличава този тип пазарна логика в една реалност на социалното и на афективните взаимоотношения.
През 70-те на 20 век някои латиноамерикански икономисти започват да използват "неолиберализмо" (neoliberalismo), за да опишат своята програма за пазарноориентирани реформи. От 90-те години на ХХ век обаче, лявоориентирани икономисти и теоретици като Джон К. Гълбрайт, Дейвид Харви и др. употребяват термина "неолиберализъм" в пейоративен смисъл, означаващ икономическа политика, защитаваща интересите на глобалния капитал в ущърб на тези на наемния труд и обществото като цяло. Консервативните критици от своя страна отхвърлят термина "неолиберализъм" като "запазена фраза", изобретена от американските радикали, с която да омаловажат идеите на Милтън Фридман и Фридрих фон Хайек. Либертарианецът Роналд Хамови асоциира термина "неолиберализъм" с националистите и утопичните социалисти, които се противопоставят на свободните пазари.]

Досега идеите на "Неолиберализмът" не са причина за криза, а са специфични теоретични знания за преценка на реалност, при наличие на конкретна "Грешка на Джон Лоу".


Грешка на Джон Лоуозначава – По инициатива на Джон Лоу (през 1716 г. за първи път в света) направена държавна финансова грешка – Употреба на наследен от време със „Златни пари” начин на държавно финансово управление, който е НЕГОДЕН за приложение при стопанство с „Незлатни пари”.


Дали има или няма приложени идеи на "Неолиберализмът" (при наличие на "Грешка на Джон Лоу") криза пак ще има.
Особеност на "Неолиберализмът" пред други теории е, че според него отговорността на наличие на криза и за нейни последици не се носи от държавни власти, а от конкретни участници в стопанските процеси.
При условия на тази държавна финансова грешка всички хора, в т. ч. неутрални, привърженици и противници на "Неолиберализмът" са жертви в „Капана на Джон Лоу”.


"Капан на паритеозначава: Капан е ползване на „Незлатни пари”, при условия на запазен начин на държавно финансово управление от време със "Златни пари", защото се подсигурява развитие на диспропорции и криза.


Основната слабост на идеолозите на "Неолиберализмът", че предлагат вариант на „Какво да се прави”, но тяхното виждане е хората да си останат в „Капана на Джон Лоу”.
Днес тази слабост е налична и за много техни противници.

Истината разкрива, че при примамка завишена полезност на „Незлатни", спрямо „Златни пари”, съответните  държавни власти вкарват общественото стопанство в "Капана на Джон Лоу”.
Наличието на тази клопка е поради досегашна липса на съответстващо на качества на „Незлатни пари” подобрено държавно финансово управление.

Неутрализирането на представената катастрофална управленска уловка е възможно чрез ползване на знания за „Ресурс М”.
Това сега е световна новост и е непознато за привърженици и противници на "Неолиберализмът".

За пълноценно обществено развитие е необходимо премахване на "Грешка на Джон Лоу", чрез употреба на знания за „Ресурс М”.

Внедряването на „Модел Ресурси М” в държавно финансово управление е въпрос на време.


Моделът Ресурси М” е образец за подобрение на функционална структура на съответно държавно финансово управление и същото е ГОДНО за стопанство с „Незлатни пари”.
Същият може успешно да се реализира чрез употреба на публикувани (в „ПАРИТЕ НЕ СА ЗЛАТО”, книга първа „ЗАКОНЪТ”) и възможни за полезна употреба знания за „Ресурс М”.


В бъдеще пак ще има дискусия, но няма да е на тема „Да се ползва ли усъвършенствувано с „Модел Ресурси М” държавно финансова управление?”, а спорът ще бъде „Как да се прилага Модел Ресурси М?”.

Обществените процеси са разбираеми за тези, които осъзнават същността на „Модел Ресурси М” в процеса на усъвършенстване на държавно финансово управление.


Иван Митев – икономист

Няма коментари:

Публикуване на коментар