"Кредит" и "Държавно финансово управление"

Поради подсигуряване на диспропорции и криза, ГРЕШКА е ползване на „Незлатни пари”, при запазен начин на държавно финансово управление от време със “Златни пари”.

Такова държавно поведение е неправилност, защото:

-      запазването на стария (от времето със "Златни пари") начин на държавно финансово управление развива икономически, социални и други диспропорции и винаги води до криза;

-      при употреба на "Незлатни пари", за пълноценно обществено развитие е потребно ползване на съобразено с техните качества усъвършенствано с "Модел Ресурси М" държавно финансово управление.

Тъй като за първи път в света през 1716 г. тази практика е въведена по инициатива на Джон Лоу, то неточността е означена като „Грешка на Джон Лоу”.

„Грешка на Джон Лоу” означава – По инициатива на Джон Лоу създадена грешка – ползване на „Незлатни пари”, при запазен начин на държавно финансово управление от време със “Златни пари”.

Налични са примери за "Капан на парите".

"Капан на парите” означава: Капан е ползване на „Незлатни пари”, при условия на запазен начин на държавно финансово управление от време със "Златни пари", защото се подсигурява развитие на диспропорции и криза.

Човекът ползва „Незлатни”, защото са по полезни от „Златните пари”.

Проблемът днес е, че ползването на „Незлатни пари” става при условия на катастрофална държавна финансова слабост.

Кредитната дейност от 1716 до 2011 г. се развива при условия на налична „Грешка на Джон Лоу”.

Изучаването и прилагането на знания за „Кредита” и тези за „Държавно финансово управление, в зависимост от ползвани „Златни” или „Незлатни” пари” са различни области.

Днес много от проблемите при „Кредита” се пораждат и развиват поради продължаване на държавната финансова „Грешка на Джон Лоу”.

В условията на „Капана на парите”, банките не са причина за кризата.

Банките са жертви на кризата, както и останалите участници в стопанския живот.

Позицията им на жертви подсигурява развитие на процеси, които ги водят към стопански фалит.

Пример: Фалиралите банки през последното десетилетие на XX век в Р. България, наскоро в Ирландия и сега (стотици) в САЩ.

Практиката доказва, че протест срещу банки, заради наличие на обществени кризисни процеси не може да бъде пълноценен, защото банките не са причина за криза.

Истината е, че наличноста на „Грешка на Джон Лоу” в съответно държавно финансово управление е особено важна причина за криза, при която могат да фалират и банки.

Иван Митев - икономист