Проблемът през годините преход към пазарна икономика в Р. България е, че живеем при наличие на катастрофална държавна финансова грешка.
Тъй като първата в света замяна (от "Златни" към "Незлатни пари") е станала по конкретна инициатива - можем да означим допуснатата слабост с името на нейния автор като "Грешка на Джон Лоу".
„Грешка на Джон Лоу” означава – По инициатива на Джон Лоу създадена грешка – ползване на „Незлатни пари”, при запазен начин на държавно финансово управление от време със “Златни пари”.
При продължаване на нейното съществуване, всяко правителство колкото повече работи – толкова по-лоши управленски резултати постига.
Наличието на тази клопка е поради липса на съответстващо на качества на „Незлатни пари” подобрено държавно финансово управление.
При примамка завишена полезност на „Незлатни", спрямо „Златни пари”, държавните власти влизат в "Капана на парите”.
"Капан на парите” означава: Капан е ползване на „Незлатни пари”, при условия на запазен начин на държавно финансово управление от време със "Златни пари", защото се подсигурява развитие на диспропорции и криза.
Днес (без своя критична преценка за научено) много специалисти в правителство вярват на свои учители ( в т. ч. Джон Мейнард Кейнс, Джон Кенет Гълбрайт, Милтън Фридман, Йозеф Стиглиц, експерти и ръководители на МВФ, СБ, ЕЦБ и други) и не знаят за тяхна кардинална слабост "Грешка на Джон Лоу”.
Заради тази управленска неразвитост - българските правителства са с държавен бюджет с налични ненужни завишени държавни разходи и ограничени бюджетни приходи.
Именно наличието на тази (доскоро неизвестна) държавна финансова "Грешка на Джон Лоу" е особено важната причина за днешната криза.
При условия на „Незлатни пари”, за пълноценно обществено развитие е необходимо да се прилага усъвършенствано с „Модел Ресурси М” държавно финансово управление.
„Моделът Ресурси М” е образец за подобрение на държавно финансово управление, чрез употреба на знания за „Обществен закон за Ресурс М”.
При подобрено с "Модел Ресурси М" държавно финансово управление се премахват ненужни държавни разходи и са налични допълнителни пазарни държавни бюджетни приходи, с които се финансират незаменими правителствени задължения.
Иван Митев - икономист
Няма коментари:
Публикуване на коментар