вторник, 15 март 2011 г.

За Европейската комисия

Илиана Иванова: "България изрази ясна позиция за приоритетите на ЕС в контекста на финансовата и икономическата криза".

Мнение на Иван Митев:

ЗА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

В българското финансово управление основно слушат съвети от Европейската комисия (ЕК) и това е повод за преценка на ролята на специалистите от ЕК за състоянието и на българската икономика.
Възниква въпросът – кой е виновен, ако представители на ЕК дават грешни финансови съвети?
Определена отговорност имат и приели и изпълняващи непълноценни съвети, т. е. съответните компетентни органи, но преценка следва да има и за тези, който дават непълноценни финансови съвети – в случая представители на ЕК.
За подобряване на сегашната икономическа обстановка във всяка държава от
Европейския съюз (ЕС) е жизнено необходимо да се премахне основния недостатък във финансовото управление в държавите в ЕС, което е налично поради продължение на наследена (от 1716 г.) непълноценна финансова практика от водеща европейска държава.
Същността на този недъг е, че с одобрение на ръководството на ЕС в държавите се ползва непълноценна платформа на държавно финансово управление, при която ненужно е обезценена пазарната роля на компетентни държавни органи. Конкретността на грешката, която се допуска е никому ненужно запазена практика от времето на „Златните пари” и несъобразяване с качества на ползвани „Незлатни пари”.
Ръководството на ЕК одобрява изключително грешен подход – компетентните държавни органи да извършват разходи за защита на съответната финансова система без да изискват и получават от конкретни потребители пазарно заплащане.
Именно прилагането на това вредно за всеки пазарен субект пазарно самоотрицание е основна причина държавните управления на страните от Европа да имат завишени ежедневни разходи и да са лишени от полагащи се парични приходи. Това създава стопански диспропорции, саморазвиват се стихийни регресивни икономически процеси и криза. Последиците от катастрофалното държавно финансово управление изпитват върху себе си всички европейски страни, като това е по-пълно изявено при Р. Гърция, Кралство Испания и др. Поради влиянието на непълноценното държавно финансово управление, при съответните стопанства са налични стихийни процеси на стопански упадък.
Подобни регресивни стопански процеси има и в Р. България. Ако компетентните български държавни органи продължават досегашната препоръчана и одобрявана от представители на ЕК грешна и самоубийствена практика на държавно пазарно самоотрицание, то българската икономика се самообрича на уголемяваща се финансова обезценка.
Представям открито този важен обществен проблем, защото управленската финансова грешка е открита и е възможно начало за нейно премахване.
Заради грешно управленско финансово поведение, ежедневните реални парични загуби за европейските държави са за милиарди евра, но все още компетентните органи не намират сили за корегиране на допускана слабост.
Проблемът е световен от 1716 г., но през 2011 г. е възможно успешно решение.
За преодоляване на тази никому ненужна финансова грешка в европейското управление и реално преодоляване на кризата е необходим конкретен пазарен подход за защита на обществени интереси. Началото на успешно усъвършенстване може да се осъществи от конкретни действия на български държавни органи, които ще са полезни за спасение на ЕС.
За съжаление представителите на ЕК трудно могат да бъдат убедени, ако те самите не желаят да разберат, че сега прилагат начин на катастрофално държавно финансово управление.
Всеки изгубен ден за коригиране на допускани неточности е изгубен навеки и това носи нови преки и/или косвени щети за всеки български гражданин.

Няма коментари:

Публикуване на коментар